Политическата ситуация е на няколко лидерски срещи от разплитане. Народът го чувства с всяка своя фибра, джибра и колибра от своето съществувание и стиска палци държавата най-сетне да тръгне на някъде и това някъде да не е поредните избори, защото още промиваме очните си дъна от портретите, разлепени из градове и села, на всевъзможните партийни муцуни. Нека да се срещат и да се разберат, за да си отдъхнем. Ето идеи:
1. Среща на 4 очи. Това не значи автоматично да се срещнат само двама тайничко. Може да се срещнат 400 политика, но на всеки 100 по един да с отворено едно око, а всички други да си ги затворят и да мечтаят за една по-нормална и читава България.
2. Среща с изкуствен интелект. Носителите на мандат за бъдещето на родината може да се срещнат с ChatGPT като медиатор. С времето изкуственият интелект се доказа като политкоректен, смирен и склонен да деескалира съдържанието на отговорите си, така че да не засегне някого. Като мъдрец, който може да охлади страстите и да посее разбирателство.
3. Среща с хартия. Хартиената коалиция бе последната устойчива форма на политическа колаборация. Явно има нещо в избелените дървесни нишки, пресовани в лист, върху който може да се чертаят схеми, да се пише 10 или ДП, да се рисуват ченгелчета. Може би с малко хартия и творчески устрем диалогът ще отстъпи на рисуването на страхотно бъдеще, ако не за нас, то поне за Джо Байдън, ако реши след следващия си мандат да се пенсионира в някое сливенско село примерно.
4. Среща с Митрофанова. Като не могат да се разберат кой-какво, тя очевидно следи процесите и знае кой защитава националните ни и народни интереси.
5. Кръгла маса. Класика, нищо лошо не се е случвало на България от провеждането на кръгли маси. Май. Е, няма как втори път да се случи пак тая пълна подмяна. Нали?
6. Добре, айде, няма да е кръгла маса, а шведска. На гладно киселеят и прецакват народа, така че защо политическите лидери да не се съвещаят, докато преяждат. Ще са благосклонни, някои дори ще са леко гузни и може да измислят нещо наистина очарователно за нацията. Не бъдете циници, че след шведската маса ще последва шведска тройна коалиция.
7. Футболна среща. Партийните лидери и водещи функционери се развихрят в турнир на малки вратички със съдия Иван Гешев, за да се види дали има такава нужда от съдебна реформа или човекът знае, че Борисов бие дузпа, докато я вкара.
8. Рибарска среща. Големият проблем на лидерските срещи е, че се говори. А като се говори, си проличават работите, за които не може да се постигне съгласие. Затова е най-добре да се срещнат на риба, за да си мълчат, пък барем клъвне някой шаран.
9. Zoom call. Големи корпорации със стотици, дори хиляди служители по време на пандемията, а и след това, успяха да синхронизирират работата си във виртуална среда. Даже на някои им беше по-лесно, за да се срещат, докато са си по гащи на дивана. Е, на други им шумяха децата, ама сега няма ваканция още и може да ги пратят на училище.
10. Свиждане. Консултациите при президента от години са безсмислено бръщолевене и благодарене на медиите, за да излязат и да оставят политиците да ядат таралежки и да пият уиски от кристална гарафа за уиски. Но ако форматът се пренесе в затвора и форматът на лидерските срещи е свиждане, ще имат по няколко минути и ще трябва да са по-експедитивни и стегнати в изказа, за да не губят време.
Автор: Самуил Петканов, Прас Прес
