Спецправосъдието в България не работи заради заложен в основата му погрешен модел. В двете наказателни съдилища се гледат малко дела, престъпници с тежки обвинения се измъкват с условни присъди, прокуратурата безкритично се съгласява да сключва споразумения с тях, а съдът ги одобрява. Тези шокиращи изводи са направени в доклад на Върховния касационен съд (ВКС), който е направил преглед на работата на двете специализирани съдилища, съобщава в. "Сега".
Специализираните съдилища и спецпрокуратурата заработиха в началото на 2012 година. Двете институции бяха замислени от първото правителство на Бойко Борисов с идеята делата срещу организирани престъпни групи да се гледат бързо и компетентно. Нито една от двете институции обаче не оправда очакванията. Спецпрокуратурата потъна в интриги между началници и заместници, а от шумните ѝ акции срещу митничари, катаджии и граничари нищо не излезе. Съдът също не показва завидни резултати.
"Зададената от законодателя предметна компетентност на специализирания наказателен съд е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на концептуалност и визия", пише в анализа на ВКС.
Идеята бе този съд да гледа делата срещу престъпни банди, но от анализа става ясно, че магистратите масово се занимават с мерки за неотклонение, разпити и др., а делата на практика са 8-10%. Процесите масово приключват със споразумения и се налагат условни присъди или пробация. Когато все пак се налагат ефективни присъди, често осъденият вече е излежал срока, докато е бил в следствения арест, и изобщо не влиза в затвора. Още по-стряскащото е, че тази съдийска снизходителност се демонстрира по дела за тежки престъпления като контрабанда с участието на митничари, лихварство, въоръжена престъпна група, наркотици, тежки случаи на трафик на хора и др.
"Одобряваните обаче от решаващия съд споразумения с наложени санкции - пробация и лишаване от свобода, за срок от 6 месеца до 3 години, с приложение на института на условното осъждане за тежки престъпления, внушават безнаказаност. Освен това прави впечатление, че по някои дела определеното на подсъдимите наказание, освен че е силно занижено, е и в размер на изтърпяното до този момент като мярка за неотклонение задържане под стража и/или домашен арест, което сочи за безкритичност от страна на съда при одобряването на такива споразумения и незачитане на принципите за определяне на наказанието", пише в анализа на върховните съдии.
Документът бе разгледан на вчерашното заседание на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която се съгласи с критичните изводи, съобщи "Правен свят". "Мисля, че това е достатъчно, за да се преоцени цялостната концепция и визия за развитието на специализираното наказателно правосъдие", заяви Галина Карагьозова. Председателят на ВКС Лозан Панов каза, че докладът ще бъде изпратен на правосъдния министър в оставка Екатерина Захариева, а по-нататъшните решения трябвало да се вземат от Министерския съвет. "Той трябва да послужи за преосмисляне на идеята за създаване на тези специализирани съдилища", каза той.
Обект на специализираното правосъдие са едно от делата "САПАРД", както и делата срещу Алексей Петров и Гриша Ганчев. Делото за фалита на КТБ също беше прехвърлено на тези институции. То изобщо не е стигнало до съда.
