Новият Закон за публичните предприятия събуди съмнения за лобизъм в част от депутатите, но все пак беше приет.
Той урежда начина за определяне и публично оповестяване на държавна политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление.
Дебат се заформи около текста, касаещ счетоводството на публичните предприятия. Съгласно текстовете счетоводството им се извършва в съответствие със Закона за счетоводството. Публичните предприятия трябва да съставят финансовите си отчети на базата на Националните счетоводни стандарти или на Международните счетоводни стандарти в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството.
Съгласно закона държавната политика по отношение на тези предприятия се определя от Министерски съвет, а общинските политики от общинските съвети.
Според текстовете на публичните предприятия може да бъдат възлагани задължения за извършване на обществена услуга или за изпълнение на цели на публичната политика.
Министерският съвет одобрява политика за участието на държавата в публичните предприятия. Политиката трябва да съдържа обосновка на причините държавата да притежава публичните предприятия и целите, които си поставя това участие.
Политиката за участието на държавата в публичните предприятия се разработва от Агенцията за публичните предприятия и контрол в сътрудничество с органите, упражняващи правата на държавата в предприятията и другите държавни организации, участващи в нейното осъществяване.
Агенцията за публичните предприятия и контрол изпълнява функциите на звено, което осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия, наблюдава и докладва на Министерски съвет на Агенцията за нейното изпълнение. За членове на изпълнителния съвет на Агенцията се назначават лица с висше образование, магистър, с минимум 110 години професионален опит в областта на финансите, държавното управление или реалния сектор на икономиката, от които най-малко три години на ръководна длъжност.
Разисквания
"Ние сме против изискванията на Закона за публичните предприятия да не се прилага за дружества, които осъществяват дейности като кредитни институции. Това каза заместник-председателят на ПГ на "БСП за България" Христо Проданов от парламентарната трибуна във връзка с текстовете от Закона за публичните предприятия на второ четене.
Той определи текста като лобистки. Проданов обясни, че това означава Българската банка за развитие да бъде изведена от обхвата на този закон. „По принцип ние подкрепяме голяма част от текстовете, които са предложени в този закон по простата причина, че БСП от дълги години настоява за създаването на такъв закон, който да има ясни принципи и правила на управление на държавните и общински предприятия с 50 % държавна и общинска собственост. Дълги години БСП предлага такъв закон и той не беше възприеман от управляващото мнозинство от ГЕРБ. Сега под натиска на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, все пак този закон беше вкаран на вниманието на Народното събрание“, каза още Проданов.
Всеки ден в Народното събрание ратифицираме международни договори, договори с различни международни финансови институции, европейски нормативи, директиви, регламенти. Цитираме международни агенции как се развива българската икономика. В същото време с текстовете на този закон освобождаваме държавните предприятия, категоризирани като големи да спазват международните счетоводни стандарти“, допълни той. Проданов заяви, че партията няма да подкрепи този текст по отношение на големите предприятия.
Никого не освобождаваме, препращайки публичните предприятия с над 50 % държавно участие да водят своето счетоводство съгласно българския закон. Това каза народният представител от ПГ на ГЕРБ и председател на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.
По думите й така е правилно и се създава равнопоставеност между всички видове предприятия. „Аз искам да защитя този текст и да ви обясня за какво става дума, включително и на вас, колеги от ляво. Ние никого и нищо не освобождаваме с промяната на този текст. Казваме ,че се спазва българският Закон за счетоводството.
Той е основният, специалният, който е уредил по какъв начин, кои предприятия кои стандарти следва да прилагат. Чрез този закон е ясно, че българските предприятия могат по желание да прилагат националните или международните, като задължение за прилагане на международните имат предприятията, които са лифтвани на борсата, които взимат международни кредити, банките, финансовите предприятия, застрахователните компании“, заяви Стоянова.
По думите й ясно са изброени предприятията, които задължително трябва да прилагат международните стандарти. „Искам да кажа, че повечето европейски държави също прилагат режима и на национални, и на международни стандарти по начин, който е уреден в българския закон за счетоводството. От друга страна искам да кажа, че националните стандарти до голяма степен отговарят на международните. Нещо повече в момента докрая на годината ще има одобрени нови национални стандарти, които ще бъдат изцяло съобразени с промените, които междувременно са настъпили в международните стандарти.
Те са много по-ясни, по-точни и адаптирани към българската действителност. Международните счетоводни стандарти са изключително общи, дават изключително голяма свобода на това конкретното предприятие по един или друг начин да оценява активите и много по-голяма възможност да се правят манипулации.
Неслучайно надзорните органи на банки, застрахователни компании в лицето на КФН, на пенсионните дружества, специално проверяват начина, по който се оценяват активите. Там е основната разлика между международните и националните счетоводни стандарти“, допълни още Стоянова.
Предварителни предупреждения от КНСБ
Критики към готвените промени в Закона за публичните предприятия бяха отправени от КНСБ, след като парламентарната икономическа комисия отхвърли предложението работниците да имат право да контролират дружествата, в които работят.
На заседанието беше поставен и въпросът за сливането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с Българската агенция за инвестиции, както и това - държавната политика по отношение на публичните предприятия да бъде определяна от Министерския съвет, а не от Народното събрание.
Основният мотив за появата на този законопроект е намерението на правителството за присъединяване към валутния механизъм ERM II, към банковия съюз и членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за което едно от необходимите изисквания е да се направи закон за публичните предприятия, който да отговаря на основните принципи на организацията.
"Но какво прави темата за приватизацията в един закон за публичните предприятия", попита в предаването "Преди всички" Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ.
