Всеки трети задържан в българските полицейски управления бива малтретиран, като в някои случаи малтретирането представлява изтезание. Това е един от изводите на Комитета на ООН срещу изтезанията (КСИ) след разглеждането на шестия периодичен доклад на България на който страната дължи по Конвенцията против изтезанията, ратифицирана през 1986 г.
КСИ се срещна и с представители на Българския хелзинкски комитет, който представи свой алтернативен доклад. На 30 ноември КСИ прие своите заключителни наблюдения и препоръки, които публикува няколко дни по-късно. В тях комитетът отправя редица сериозни критики към България по почти всички въпроси в обхвата на Конвенцията.
Комитетът е силно разтревожен от честата практика на изтезания и малтретиране на задържани от органите на полицията.
Тези случаи на насилие са по правило безнаказани, тъй като прокуратурата не осигурява адекватно разследване на подадените жалби и сигнали. Липсват и необходимите гаранции срещу малтретиране – незабавен ефективен достъп до адвокат още от самото начало на полицейското задържане, уведомяване на задържаните за техните права, уведомяване на техните близки, достъп до независима медицинска експертиза и ефективен достъп до съд за проверка на законността на задържането. Особена загриженост предизвиква продължаващата липса на специфичен наказателен състав за изтезание в българския Наказателен кодекс.
Макар условията на лишаване от свобода в някои от затворите и другите места за задържане да са се подобрили, комитетът отбелязва, че в немалко от тях те продължават да са нечовешки и унизителни в нарушение на международните стандарти. Той отбелязва също така агресивното поведение на затворническия персонал спрямо лишените от свобода, неадекватното медицинско обслужване, насилието между самите затворници и корупцията.
Подобни са условията и в много здравни и социални институции, в които се настаняват лица против волята им. В тях според комитета се практикува физическа, както и химическа имобилизация чрез назначаване на свръхдози медикаменти. Комитетът е потресен от липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010-2011 г. Той изисква от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва на комитета за резултата до 6 декември 2018 г.
В своите наблюдения и препоръки КСИ изразява особена загриженост за влошения независим правозащитен мониторинг над здравните, социалните и образователните институции, в които се настаняват лица по принудителен ред. Това са психиатричните болници, специалните училища за деца с противообществени прояви и социалните домове за лица с психични разстройства. В последните пет години отговорните министерства системно отказват достъп до тези институции на неправителствени организации.
КСИ не оставя без внимание и положението на мигрантите в България. Той изразява загриженост за тяхното малтретиране от гранична полиция и частни „ловци на бежанци“, както и тяхното противозаконно изтласкване от територията на България с цел да се предотврати подаването от тях на молби за международна защита. Наред с това комитетът изразява загриженост за тяхното произволно задържане и ограбването на техните вещи от граничните полицаи.
Другите сфери на загриженост в заключителните наблюдения и препоръки на КСИ включват домашното насилие над жени, трафика на хора и престъпленията от омраза към представители на уязвими групи. Във всички тях комитетът изразява сериозна загриженост относно сериозните и системни нарушения и отправя препоръки за законодателни изменения и по-ефективно правоприлагане.
Препоръките, които КСИ отправя към България, не са първите от този род, отправяни от този, както и от други органи на ООН и на Съвета на Европа. Много от тях почти буквално повтарят препоръките на комитета от предходния преглед на доклада за България от декември 2011 г. Впоследствие подобни препоръки отправиха и други органи на ООН – Комитетът по правата на човека, Комитетът за правата на детето, Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и Комитетът против расовата дискриминация. През март 2015 г. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, орган на Съвета на Европа, публикува безпрецедентно публично изявление относно България, в което разкритикува масовото малтретиране на задържани от страна на полицията и нечовешките условия в българските затвори и следствени арести.
Национална програма 2018 за борба с трафика на хора
Вчера, 7 декември, Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) проведе последното си за годината заседание. На него стана ясно, че в момента 17 души получават медицинска, психологическа, правна и социална подкрепа в приютите на НКБТХ. Капацитетът за настаняване на лица в услугите във Варна, Бургас и София е 26 възрастни и 10 деца. Освен психологическа подкрепа за справяне и възстановяване от кризата, жертвите получават и психо-социална подкрепа за реинтеграция в обществото. Около 70% от жертвите, получили помощ в приютите към НКБТХ, съдействат на органите на реда за разкриване на престъплението.
За догодина, превенцията отново е приоритет в Националната програма за борба с трафика на хора през 2018 година. Ще бъдат проведени традиционните кампании за превенция на трафика на хора с цел трудова експлоатация, сексуална експлоатация, кампания с акцент върху новите заплахи и реалности при трафика на хора, по повод 18 октомври – Европейския ден за борба с трафика на хора. Ще бъдат проведени също таргетирани, информационни сесии сред специфични, уязвими групи, в т. ч. и с мигранти и граждани на трети страни.
