В Студио Actualno разговаряме с Любомир Аламанов, експерт по комуникации от Центъра за анализи и кризисни комуникации.Разговорът е точно в денят, в който бившите вече министри от служебното правителство Кирил Петков и Асен Василев обявиха, че ще правят свой политически проект и дори, по думите на Петков, ще участват в предстоящите избори. Какво се търси? Нова политическа партия, просто нови лица, или мандатоносител? Те какво търсят, това е едно на ръка, коментира Любомир Аламанов. Може би търсят мандатоносител, търсят формален начин, по който да се изявят. Доколкото чух изказването на г-н Петков, те адски много искат да продължат своето участие в политиката на страната и да продължат промяната, която извършват, така че аз мога само да им пожелая успех. Друг е въпросът какво ние търсим и може би това е малко по-важното, защото се усеща все още едно напрежение сред масовата публика. Едно очакване на нещо, което текущите политически формации и лидери, и всчко, което имаме, така да се каже пред нас на масата, не успяват да ни го дадат.
Не знам дали има срив на очакванията, защото тогава бихме приели всяко нещо, което дойде с отворени обятия. Силно се надявам да не е така, а по-скоро да е изчистване. За да разберем това, което се случва в момента, може би трябва да направим една-две стъпки назад. Огромна част от хората за съжаление не успяха да разберат истинския смисъл на думата демокрация. Истинския смисъл на нашия цивилизационен избор да сме част от европейската демокрация. За огромна част от хората присъствието ни в Европейския съюз се свързва с управлението на ГЕРБ. Възможността да имаме огромни фондове се свързва с управлението на ГЕРБ. Какво мислят, какво предлагат, какво ни дават да направим в Европейския съюз се свързва с управлението на ГЕРБ. И огромна част от хората даже и не знаят що е то истинска демокрация. Нямат така наречения демократичен рефлекс. Затова може би трябва да се върнем една-две стъпки назад, за да си поговорим и какво е политика , какво е управление. Видяхме например, че част от действията на „Има такъв народ“ говореха за промяна, но пак в същия модел – пак имаме скрит лидер, който не се появява, който почти не дава интервюта, който пише във фейсбук страницата си, който се радва едва ли не, че е авторитарен, това го казва с мъжка гордост. Пак се върнахме на това базисно ниво, то не е даже средновековно, а е като племенно усещане кой е най-силният алфа мъжкар на стадото.
Аз затова тръгнах с идеята що е то управление, за да може много ясно да се каже, ако някой тръгне да се изживява като лидер, тогава имаме много тежък проблем, защото той по нищо няма да се различава от предишните вождове. Управлението е всички ние като група, като общност, като народ избираме двама-трима човека, или пе-шест, или двайсет, които да се грижат за управлението на нашата страна. Това си го представете като един блок, една жилищна кооперация, която се събира и си избира домоуправител. Той не ни управлява. Той няма право да ни каже как ние да си прекарваме живота. Той може само да събира малко пари, за които ние сме се съгласили, да се грижи да има чистота и осветление във входа, да се грижи, ако стане наводнение да се извика бригада, която да ремонтирна входа и да дава отчет, когато му се поиска този отчет. Това е функцията на управляващите. Това че тук под управление се разбира вождът, който взима дебелата тояга, взима всички пари и започва да раздава правосъдие, това е погрешна идея, която са ни внедрили. Това са едни насилници, които идват и казват „ние ще ви управляваме с бухалките“. Това е основният проблем. Затова ако г-н Петков и г-н Василев искат да направят проект, с който да продължат промяната в демократичен смисъл на тази дума, т.е. да се види къде са изтекли парите, да се види кой прибра огромните пари, да се върне доверието в институциите, да се върне спазването на нормални правила и закони, тогава това е супер. Ако те се виждат като следващите лидери в смисъл на следващите вождове, за мен не е толкова добре. Но както се казва, ще видим.
Аз убедено мисля, че основната роля на всички нас е да говорим, колкото се може повече да говорим, за да обясним на хората защо не мърдаме през цялото това време. Да, има някакви промени, да, естествено при толкова изляти пари нещо се прави, да, много компании идват и си тръгват, но функционално, като разбиране какдви са ни възможностите по време на демокрацията, не сме мръднали особено много.
Управлението на ГЕРБ започна със скандалната фраза „синодалните старци“ (Симеон Дянков за учените от БАН, бел. ред.), където, независимо че човек може да има някакви забележки по начина, по който те работят, са работили и функционира цялата структура, неуважително изказване за учени и то като цяло, това предизвиква вълнички във времето, което резултира в сегашното огромно нежелание на хората да се ваксинират и да вярват на учените и на лекарите. Когато един милиционер излезе на трибуната на Народното събрание да чете някакви подслушани разговори на лекари, какво се получава? Опростачване на публичните комуникации. Стигнахме на ниво алфа мъжкарите да се бият, да опростяват всичко и интелигентните хора нямат друг избор освен или и те да се опростачат като тях, или просто да се дръпнат и да кажат: „аз не искам да живея в този свят, искам да правя нещо друго, да се откъсна“. Когато сложиш простак и му дадеш страшно много власт, шансът всичко да тръгне в проста посока е много голям.
Още – във видеоматериала.
