Обществените обсъждания на законопроектите в Народното събрание остават недостижим блян - за 91% от внесените законопроекти няма информация да са проведени обществени консултации или обсъждания.
Това показват данни от проучване върху законодателната дейност на Народното събрание, проведено от Националния център за парламентарни изследвания. То обхваща 122 законопроекта, внесени в периода от 12 април до 28 юли 2023 г., т.е. през първата сесия на Народното събрание.
В мотивите, с които се обосновават законодателните предложения, отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи в цели 93.3 на сто от законопроектите. Уточнено е, че в тези данни не влизат законопроекти за ратифициране на международни договори, общите законопроекти за второ четене, законопроектите за държавния бюджет, за пенсионния и здравния бюджети и конституционните проекти.
Още: Депутат от ПП-ДБ с 2 частни самолета и 6 фирмени
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
Изследването е чисто статистическо. В него липсват анализ и коментари. Няма дори изводи и заключения от представените данни, отбелязва в. "Сега".
Песента на съдебната реформа
Според данните от проучването се затвърждава нагласата на управляващото мнозинство относно съдебната реформа и тя действително е във фокуса на вниманието - 34.4% от законопроектите засягат сферата на правосъдието. Всички останали области на законодателството остават далеч назад: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, транспорт, информационни технологии и съобщения – 6.5%. Ключови сфери като социална политика, финанси, здравеопазване и икономика се оказват най-малко интересни за депутатите – на тях се падат по-малко от 5 на сто от внесените законопроекти.
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Кърпене на стари закони или чисто нови?
81.1% от внесените законопроекти засягат изменение и допълнение на действащи закони, а други 11.5 на сто са законопроекти или само за допълнение, или само за изменение. Оказва се, че депутатите не въвеждат изцяло нови закони - предложения за такива има едва 7.4%.
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Още: Най-богатите депутати: Има човек с 8 самолета и не е Пеевски (СНИМКИ)
Парадоксални са данните относно мотивите за внасяне на законопроектите - половината от тях (49.2%) се обосновават с неефективността на съществуващото законодателство, което също е прието от Народното събрание. Повече от останалите (31.1%) вносителите аргументират с нуждата от промени, които се налагат от правото на ЕС. А това също налага най-често изменението на действащи закони, отколкото приемането на нови.
По всички показатели, които засягат прилагането и отчитането на ефектите от законодателството, резултатите не са обнадеждаващи - при 98.4% от законопроектите няма разписани изисквания да се отчитат периодично изразходваните средства от прилагането на законите спрямо постигнатите резултати. При 95.9% не е предвидено дори да се публикуват периодично резултатите от законодателните промени.
Още: Ех, ако имахме и мавзолей! С 240 места!
За повече от половината законопроекти не са определени срокове, в които трябва да се постигнат целите на законодателните промени. В едва 2.5% от предложенията вносителите са записали конкретните финансови средства, необходими за прилагането на измененията. Също толкова малък остава делът на законопроектите, в които са заложени механизми за оценка на разходите и резултатите от законодателната инициатива.
Чужда ескпертиза ли? Не ни е нужна
Използването на научни аргументи в обосновката на законопроектите остава много слабо развита практика в българския парламент. Едва 17.2% от законодателните предложения са аргументирани с някакво изследване или научна експертиза. За останалите 82.8 на сто вносителите – било правителството, било депутатите, разчитат на собствената си преценка – а тя невинаги се оказва добра.
Още: Окончателно: Депутатите се връщат в Партийния дом
Кой е най-активен?
Както винаги, законодателните предложения идват основно от Министерския съвет. Всеки трети законопроект (33.6%) е изготвен от органите на правителството. Сред парламентарните групи най-дейни са депутатите от ПП-ДБ, чиито подписи стоят под 26.2% от внесените законопроекти. Следват ги ГЕРБ-СДС с 20.5 на сто. Доближава ги "Възраждане" с 16.4% съавторство на законопроекти, а БСП е далеч назад със 7.4 на сто. Последните места заемат ДПС (6.6%) и ИТН (4.1%).
Още: Ето какво е свършило 49-то НС до момента
Снимки: БГНЕС
