Един от провалите на 48-ото Народно събрание е неуспехът в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Първата стъпка към дълго чаканата съдебна реформа беше осакатена с процедурни хватки и на практика механизмът се отложи най-рано за пролетта. Тук обаче има един интересен акцент – случая на депутата Иво Русчев от „Възраждане“, който предложи „алтернативно“ разследване на обвинител номер едно.
Още: Хърватия отива на избори след изпълнена с обиди президентска кампания
Още: Лукашенко планира да разположи 10 руски ракетни системи „Орешник“ в Беларус
Русчев и прокуратурата могат да бъдат поставени в едно изречение заради изборите за Европарламент през 2019 г., когато той гласува два пъти, а това е престъпление. Срещу него започва да се води наказателно производство, но прокуратурата два пъти не смята за нужно да му поиска имунитета. Иво Русчев не е осъден, нито е оправдан.
Две съдебни инстанции връщат делото на Софийската районна прокуратура с напомняне тя да поиска имунитета му, пише „Капитал“. Последният път е от началото на декември 2022 г., но държавното обвинение още не се е задействало.
Русчев, който беше един от ваксинираните депутати от „Възраждане“, протестиращ срещу ваксините, е казал пред прокуратурата, че е безработен, когато е бил привлечен като обвиняем. Случаят е от март 2022 г. и е фрапантен, защото Иво Русчев вече е депутат – както може да се види в сайта на Народното събрание и на Централната избирателна комисия. Само че държавното обвинение се доверява на твърдението му.
Още: Политолог: Българинът трайно се отчуждава от властта
Още: Съпругата на Асад подала молба за развод, не иска да стои в Русия
После районният съд установява, че макар документацията да уличава Русчев в двойно гласуване, срещу него не може да се направи нищо – все пак има имунитет. Така производството се прекратява и е върнато на прокуратурата. Обвинителят подава частен протест и през декември 2022 г. делото стига до Софийския градски съд, който потвърждава разпореждането на по-долната инстанция. Народният представител на практика е предпазен от доста вероятна наказателна присъда.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Наталия Киселова: Има два варианта за правителство - около ГЕРБ и анти-ГЕРБ
Още: Асен Василев ще ръководи бюджетната комисия в парламента, правната е за ГЕРБ
„Не просто не знам защо не са поискали имунитета ми, а дори не искам да го коментирам“, казва Иво Русчев пред Полина Паунова от „Капитал“.
Изведнъж той внася проект за промени в Закона за съдебната власт, които са алтернативни на механизма за разследване на главния прокурор, предложен от Министерски съвет (чрез Крум Зарков) и от „Демократична България“. Текстовете, съгласувани и с Брюксел, бяха подготвени отдавна, но процесът по гласуването им в пленарна зала се бавеше.
"Не бих казал, че двете ситуации имат нещо общо", казва Русчев като отговор на въпрос на "Капитал".
Още: Кабинетът отпусна на полярниците 3.7 млн. лв., ще могат да се приберат от Антарктида
Още: В последното си заседание преди празниците кабинетът раздаде милиони
Проектът на „Възраждане“ предвиждаше извеждане на Националната следствена служба от системата на прокуратурата и обособяването ѝ като самостоятелен орган в рамките на съдебната власт. Така при данни за извършено престъпление от главния прокурор, директорът на НСлС да придобива временно качеството „изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници“, гласеше „алтернативният“ закон. В момента шеф на НСлС е Борислав Сарафов – той е и зам.-главен прокурор, считан за един от близките хора до Иван Гешев.
Интересното е, че през миналата година Радомир Чолаков от ГЕРБ лансира подобен механизъм в няколко интервюта. В 48-ото НС той бе председател на правната комисия и обяви идеята на „Възраждане“ като „много симпатична“.
Практиката обаче сочи, че подобен механизъм е неприложим. Решението по делото "Колеви срещу България" от 2009 г., в което ЕСПЧ констатира невъзможността за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор в България, се базира на случващото се у нас в период, в който следствието е независимо от прокуратурата.
В крайна сметка алтернативният проект на „Възраждане“ бе приет на първо четене в пленарна зала, но не стигна до второ четене дори в комисия. Същото стана и със законопроекта на Министерски съвет, при който имаше промени в НПК. Така механизъм за разследване на главния прокурор може да бъде приет най-рано в следващия парламент.
ОЩЕ: Посещението на Гешев в САЩ: какво трябва да знаем
