Ако не успее да състави кабинет, партия ГЕРБ е готова да подкрепи правителство и с друг мандат, включително и на "Продължаваме промяната"(ПП), в името на стабилността на държавата и при условие, че програмата му съвпада с приоритетите, заложени в програмата за управление на ГЕРБ. Това каза по БНР Кирил Ананиев, с уговорката, че ГЕРБ не би участвала в един Министерски съвет с ПП.
"Ако не се стигне дотам, че да създаде първата политическа сила правителство, тогава евентуално мандата минава на втората политическа сила. И ако тя наистина е готова в този труден момент да поеме отговорността да възстанови държавата в нормалния ѝ ритъм, защо да не го подкрепим", заяви Ананиев.
Държавният бюджет за следващата година е най-важната тема, с която трябва да се захванат новите депутати в 48-ото Народно събрание. Обединяващото между всички партии мнение е, че бюджет трябва да има, дори и да няма кабинет, смята той. В петък парламентът ще изслуша служебния финансов министър Росица Велкова за изпълнението на бюджета за тази година и макрорамката за Бюджет 2023. Според Ананиев на базата на реалните данни, които изнесе Велкова ще започнат същинските разговори за план-сметката.
ГЕРБ ще настоява за балансиран бюджет, в който държавната подкрепа към хората и бизнеса да е таргетирана единствено към тези, които наистина имат нужда от помощ.
"Трябва да се управляват правилно публичните финанси и сме заложили в края на 4-годишния мандат да се върнем отново към Маастрихтските критерии. Не сме изоставили мерките за бизнеса и населението, защото знаем че тази зима и годината, която ни предстои, ще е много по-тежка от миналата година. Държавната подкрепа, обаче, трябва да е балансирана и разпределена във времето, така че да се върнем към устойчивостта на публичните финанси.", каза той.
Ананиев упрекна ръководството на НАП, че не работи достатъчно за събирането на приходите в държавата. По негови сметки при толкова висока инфлация би трябвало в хазната да има още повече постъпления.
Според Кирил Ананиев България трябва да завърши 2022 година с по-нисък от заложения бюджетен дефицит. По думите му има мерки и инструменти, които могат да доведат до намаляване на дефицита.
"За следващата година вече трябва да се таргетират мерките, които са по отношение на бизнеса и населението. Така че да не се стига до теглене на такъв огромен заем от 15 млрд. лева. Външните пазари, освен общата тенденция за затягане на финансирането от международните финансови институции - налице е голямо недоверие към управлението в България, особено през последните година, година и половина", заяви той.
