Базираната в САЩ организация за наблюдение на човешките права "Фрийдъм Хаус" (Freedom House) обяви годишния си доклад. В него България слиза надолу - от 60% на 58,93%, предаде БГНЕС
Според доклада, в България има режим на полуконсолидирана демокрация. Процентът на демокрацията в страната е 58,93, а оценката на съблюдаване на демократичните ценности е 4,54 по скалата от 1 до 7, където 7 е най-високото ниво на демократичен напредък.
Рейтингът на избирателния процес в страната е намалял от 5,75 на 5,50, след като измененията в избирателната рамка са позволили да се увеличи влиянието на специализираните интереси и след неуспеха да се разгледа въпроса за прозрачността и изборите, посочва "Фрийдъм Хаус".
Рейтингът на независимите медии е спаднал от 3,75 на 3,50 на фона на продължаващата консолидация на медийния сектор, политическата намеса в работата на обществените телевизионни оператори и тормоза на критични журналисти от страна на прокуратурата и държавните служители, сочи "Фрийдъм Хаус".
"Фрийдъм Хаус" отчете също "зашеметяващ демократичен срив" в 29-те страни, които изследва, от Централна Европа до Централна Азия. Наблюдателят споменава противоречивите съдебни реформи в Полша, "увеличаването на държавното доминиране, злоупотребата с власт и силовите тактики" в няколко балкански страни, а също така класира Сърбия и Черна гора за първи път като "хибридни режими".
Сред нарастващ брой лидери в Централна и Източна Европа е отпаднала дори претенцията да играят по правилата на демокрацията. Те открито атакуват демократичните институции и работят за ограничаване на индивидуалните свободи, според годишния доклад.
Тези атаки са довели до драматичен демократичен срив в Централна Европа, на Балканите и Евразия, което е довело до намаляване на категорията за четири държави през последните две години: Полша отпада от групата на консолидираните демокрации и се превръща в полуконсолидирана демокрация, докато Унгария, Сърбия и Черна гора са напуснали изцяло категорията на демокрациите и са станали преходни/хибридни режими.
Унгария е преживяла най-големия спад, регистриран някога, като резултатът надвишава средния спад осем пъти през последното десетилетие. В доклада за 2020 г. с понижения, свързани с изборите, местните власти и корупцията, Унгария напуска групата на демокрациите.
Полша по подобен начин става втората държава-членка на Европейския съюз, която загубва обозначението си за консолидирана демокрация след Унгария. Загубите на страната по отношение на съдебната рамка и независимостта през последните пет години са най-големите регистрирани за този показател.
На Балканите Сърбия, чиито резултати се влошават всяка година в продължение на пет години, попада в категорията преходен/хибриден режим. Черна гора се присъединява към Сърбия, като напуска групата на демокрациите в доклада за 2019 г., след като се задържа над прага за десетилетие.
Положителни са новините обаче на други места на Балканите, като Косово и Северна Македония имат множество подобрения. Косово е единствената страна в обхвата на доклада, която е с напредък през всяка от последните пет години. Все пак последните събития в двете страни поставят под съмнение бъдещия напредък.
Армения регистрира най-голямото двугодишно подобрение на демократичния рейтинг в историята на доклада, а резултатът достигна най-високата си точка досега за страната с подобрения, свързани с изборите и корупцията. Развитието по отношение на съдебната система обаче предизвиква безпокойство.
Новата администрация в Украйна е изправена пред значителни предизвикателства със структурните реформи и COVID-19 през 2020 г. Независимо от това, изборът за президент на Владимир Зеленски и мирното прехвърляне на властта от победения президент през 2019 г. са допринесли за леко подобрение на националното демократично управление в страната.
Докато "компромисната коалиция" на Молдова през 2019 г. в крайна сметка се разпада, единният фронт демонстрира намаляване на неформалния олигархичен контрол върху институциите на страната и е довел до подобрения в резултатите от корупцията и националното демократично управление.
Русия регистрира спад поради изключително високото ниво на насилие срещу протестиращи, а резултатът от корупцията в Узбекистан се подобрява от скалното дъно поради неотдавнашните усилия за отстраняване на корупцията.
