Самодейните фолклорните формации имат особен статут. Да са едновременно незабелязвани на голямата и популярна фолклорна сцена, но пък с огромно значение в градовете и местните общности. Където запазват културната идентичност на мястото, успяват да съхранят традиции и да ги предпазят от изчезване. А и да дарят всички с чувството, че има нещо хубаво и полезно, което да ги държи заедно.
Още: По следите на българското село: Екатерина Терзиева и нейните пътешествия
Още: Последният сарач: Антон Тончев и неговия древен занаят
Именно такъв е случаят с мъжкият хор "Родолюбци" в Девня. Който не само, че често получава различни нагроди от конкурси за самодейци, но има дълга история и е обичаните в града. "Нашата група съществуваше още от началото на осемдесетте. Тогава бяха млад и с голямо желание - сега съм на 77, но не съм го изгубил. В някакъв смисъл съм доайенът на нашия състав", разказва Вълко Георгиев, който е пял в хора десетилетия наред. Споделя, че всичко е започнало от самодейния театрален състав в Девня, който е с много дълга история. Малко преди промените обаче театралният състав закъсва за кадри и Вълко, който е бил актьор там, се включва и в пеенето. "Имахме много добри кадърни певици, явявахме се по куп индивидуални изяви. Ипзълнявахме патриотични песин на национални празници. Станахме универсални бойци - това е хубавото на един самодеен колектив, че можеш да правиш всичко и да пееш всичко", допълва още Вълко.
Вълко Георгиев от дойаните на мъжкия хор "Родолюбци" в Девня
Още: Радостина Йовкова и дългът към фолклора
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Създателят на “Българе” Христо Димитров: С “Де е България” ще почетем великите български герои
Още: Три златни медала в Япония: Как “Домейн Бойар” покори азиатската сцена
Почти всички в мъжкият хор на "Родолюбци" в момента са пенсионери. "Когато има желание, годините нямат значение. Ние сме хора от различни професии: шофьори, техници, механици. Нямаме музикално образование, но когато има радост и удоволствие от музиката, всичко се получава. Това е най-важното", казва още Вълко.
"Не само народната музика, естрадни, стариградски, всякакви - изпълняваме всичко. Много зависи от корепетитора и това какво той ни дава като възможност да извлечем от музиката", допълва той. И споделя, че една от ключовите причини мъжкият хор да бъде стабилен е чувството за отговорност, която всеки има. Понеже дори и в напреднала възраст, изпълнителите усещат, че от тях зависи дали този състав въобще ще продължи да съществува. Не е никак лесно и да присъединят някои от по-младите към състава.
Още: Кожата като платно на художник: Илиян Лъсков и изделията на Средновековието
Още: Фолклорният дует Бисера и Лидия: Огънят в очите на публиката е това, което ни прави щастливи
Репетицията на мъжкият хора протича първо първо с разпяване, при които заедно с корепетитора упражняват високи и ниски тонове, а след това преминават към набелязаните песни. Стараят се непрекъснато да разширяват репертоара си. Вълко казва, че от много млад събира всякакви магнетофонни записи на музика и вече има солидна колекция, към която често прибягва ако трябва да се обмисли ново парче, което да се включи в програмата на хора.
Спомените му за читалището в Девня, което използват за репетиции, са всъщност много дълголетни. Още като дете е ходил в него много често и по думите му е изчел всички книги, които е можело да бъдат намерени там. "Бяха в една стаичка и ги прочетох на 8-10 годишна възраст", спомня си още певецът в самодейният състав.
"Иска ми се щафетата да подемат по-млади хора, а ние ще поддържаме огъня, както се казва. Засега сме инатести, държеливи, бивши спортисти. Въпросът е че ще съм много щастлив, ако видя продължение на нашите усилия", казва Вълко, който навремето е бил шампион по лека атлетика. В този смисъл, думата "щафета" е особено подходяща.
И много необходима.
Снимки: Станислав Кръчмаров, фотограф към община Девня
