Христо Димитров е режисьор, хореограф, създател и продуцент на фолклорния ансамбъл "Българе". Човекът, който с невероятни си екип превърна техните спектакли в най-грандиозните фолклорни събития у нас. А в момента предстои един от най-амбициозните проекти ,организирани от него - спектакълът "Де е България" на втори март в зала 1 на НДК. Поканихме го за разговор в нашата рубрика "Пазачът на традиции". Ето какво ни сподели той:
Г-н Димитров, на втори март с ансамбъл “Българе” и много други ви предстои големия концерт “Де е България”. Какво ще представлява той?
Не знам дали хората са забелязали, но за трети март, националния празник на България, не се случва нищо грандиозно, голямо и значимо като културно събитие. Това е причината ние да вземем решение да създадем нещо ежегодно, което да правим винаги в навечерието на националния ни празник. А именно: грандиозен, патриотичен, предимно фолклорно-танцов музикален спектакъл, с който да отпразнуваме тази велика дата.
В лицето на “Домейн Бойар” намерихме партньор, който да ни подкрепи финансово в тази, а и не само, инициатива. И благодарение на тях ще можем да направим “Де е България”.
Това не е спектакъл само на “Ансамбъл Българе”. В основата сме ние, аз съм сценарист, режисьор и изпълнителен продуцент. Но освен нас на сцената ще излязат Фолклорен ансамбъл “Тракия”, танцьори от националното училище за танцови изксутва в София, Академичния хор “Асен Диамандиев”, мъжка певческа група “Харамлии”, прибалерината Веса Тонова и други. Заедно с тях - актьорите Димитър Селенски, Пламен Мирянов, Свежен Младенов, които по нетрадиоционен начин ще представят творчеството на Вазов, Ботев и други велики български поети и писатели. Това ще бъде една съвкупност от изкуство на професионални, полупрофесионални и самодейни певци, артисти, музиканти. Ще има мащаб, разнообразие. Общо ще участват над 300 души.
Какъв сценарий ще движи спектакъла?
Ще има батални сцени, ще има и разтърсващи емоционално епизоди, които ни карат да плачем, но и да се гордеем с това, че сме българи. Спектакълът е направен така, че да изгради приемственост между това, което правим днес, и почитта и паметта за нашите герои. Защото народ, който почита героите си - само такъв народ оцелява. А ние сме в режим на оцеляване и е задължително да им отдаваме чест.
Фолклорен ансамбъл "Тракия". Танц: "Хоро в София"
Въпросът “Де е България” винаги трябва да се актуализира, да се задава във всяка епоха наново. Къде я виждате днес?
Ще отговоря за себе си. Под моята снимка във фейсбук съм написал моето триединство. То гласи: Бог, България, “Българе”. И съм ги подредил в тази йерархична последователност.
В моя живот над всичко е Бог, защото съм вярващ човек, християнин. И всеки един християнин трябва да бъде така - нали първата Божа заповед гласи “да нямаш други Богове освен мен”. И аз го изповядвам. След това идва България, а след нея - ансамбъл “Българе”.
Ансамбъл "Българе". Картина: "Кочо".
А къде поставяте себе си?
Много назад. В тази йерархия аз се появявам едва на шесто място. Това може би не е добре за мен и ми се отразява на здравето - но такива са ми приоритетите. Иначе всичко, което изповядвам като разбиране за това къде е България, съм описал в “Мисия Родина”. Това е едно движение, едно общество, което сега се формира и стои далеч от религия, политика и икономика. А е чисто патриотично движение в полза на България. Целта му е: да превърне България в най-прекрасната страна в света. Смятам, че че имаме данни за това и в голяма степен сме. Но все нещо не липсва и не сме доволни. Е, в 20-те принципа на Мисия Родина ние сме описали кои са тези неща, които ни липсват и как можем да ги променим. Смятам, че ако се спазят никой държавник и политик няма да може да ни попречи да се превърнем в най-прекрасната страна в света.
Впрочем, аз винаги съм разчитал на себе си и знам, че това е много важно. Например концерта ни “Де е България” - винаги подобни инициативи са частни, държавните липсват. Но така или иначе ние правим това, което можем, и се надявам и други да ни последват. Цял живот съм така - повеждам хорото и чакам останалите.
Как всъщност успявате да привличате бизнеса за подкрепа години наред?
Защото те разбират смисъла на нашето сътрудничество. Например с “Домейн Бойар” се запознахме случайно. Те бяха създали виното “Болгаре” и бяха много коректни да ни се обадят и да поискат съгласието ни заради сходството в името. И ние им казахте - разбира се, ние сме “Българе”, вие “Болгаре” и това е чудесно за нашата страна. Започнахме ползотворна работа. Благодарение на тях не само, че съществуваме, но оцеляхме във времената на Ковид-19. Тогава ние не получавахме подкрепата, която другите ансамбли получават от държавата. Нямаше как да упражняваме дейност, а трябваше да плащаме заплати на 90 човека. И “Домейн Бойар” не се отказаха да ни подкрепят в най-трудния ни момент - и удържахме на изолацията.
Въобще всичко, което правим с тях, е пример за партньорство между бизнеса и изкуството. Защото според мен чрез култура и вино ние можем да се представим пред света. С технологии и промишленост трудно ще стане, с какво друго тогава? Е, ние имаме най-богатия фолклор, а те имат прекрасно вино, което излиза на световните пазари. Така че ние сме намерили такава прекрасна форма на сътрудничество с тях.
Национално училище за танцово изкуство - София. Танц: "Шопска сюита"
Национално училище за танцово изкуство - София. Танц: "Хоро в София"
Какво ви предстои в личен план и какво да очакваме от ансамбъла след “Де е България”?
В личен план ще ставам баща. На 53 е героизъм. Но в “Мисия Родина”, че трябва да се грижим за демографията и ще дам личен пример.
В творчески аспект - ще правим най-голямото танцово шоу в света. То се казва “Черноморски пирати” и ще се осъществи благодарение на помощта на проф. Николай Вълканов. В момента работя по спектакъла, създавам хореографията. Мисля, че ще се случи в рамките на една година и България ще има продукт на световната сцена. Шоуто ще е грандиозно и всички ще видят, че “малка България” е способна на нещо, което дори силните икономически държави не могат да постигнат. Защото имат пари, но нямат нашия фолклорен ресурс.
И също: каня всички на 29-ти април в Зала 1 на НДК. Тогава е световният ден на танца, а с асоциацията на хореографите в България ще направим представление с 1200 танцьора. Да, 1200 - ще бъде изумително. След “Де е България” заповядайте и там.
