Радостина Йовкова е една от най-популярните и харесвани народни певици в страната. Носител на десетки призови места в конкурси за фолклорно пеене и с характерен, собствен почерк. Йовкова е част от хора на ансамбъл "Филип Кутев", има и свои авторски проекти, а години наред тя обикаля различни фолклорни области, за да разказва за тях и традициите им в собственото си предаване. Детството й, преминало в Странджа, остава отпечатък на всичко, което прави и разбира се, тайните на гласа й. Ето какво ни разказа тя в рубриката "Пазачът на традиции".
Какво си спомняте за детството в странжданския край? Първите докосвания до фолклора, до местните обичаи и животът там?
Почти няма човек, който да живее в Странджа и да не харесва народната музика. Моята баба, баба Марулка, пееше много хубаво. И винаги, когато сме се събирали на гости, по празници, в Малко Търново са се пеели хубавите странждански песни. Майка ми също пееше много, тъй че народната музика е дълбоко вкоренена в моя род. И по естествен път тази любов се предаде и на мен: наследих традицията.
Първите ми опити започнаха в първи клас, още в село Звездец, където живеехме тогава. Учителката по музика видя, че имам заложби и афинитет към родната музика и започна да се занимава с мен по-сериозно. Бях на седем години, когато за пръв път се явих в Малко Търново на един преглед на художествена самодейност и спечелих моята първа награда. А иначе първата песен, която изпях през живота си беше "Станка баба си думаше“.
По-късно интересите ми към фолклора се разшириха. Започнах да играя народни танци, да свиря на пиано, тамбура, и разбира се, продължавах с народното пеене. Родителите ми внимателно следяха талантите ми и ме насърчаваха. След това през 1993-та година попаднах в музикалната паралелка в Бургас, в СОУ "Добри Чинтулов". Това беше експериментална и много силна паралелка, аз бях вторият випуск в нея. Там се учих на народно пеене от Мария Маркова, Жечка Сланинкова, Пенка Петрова - невероятни изпълнители и педагози.
Кое е най-характерното за странджанския фолклор, което вие самата най-много обичате?
Ще го кажа така: странжданските песни просто се леят. Имат едно много характерно странжданско вибрато, което прави пеенето много полегато. Докато например шопските песни са по-игриви, по-закачливи, по-стакати. Странжданският фолклор е малко по-тъжен, тъй като все пак България в тази част се освобождава малко по-късно от турско робство. Та така: мекотата, лиричността, бавността, тъгата - това е най-хубавото на странджанския фолклор, който до днес нося в сърцето си.
Фото: Вени Атанасова
По какъв начин вие самата съхранявате местната традиция?
Това е дълг и радост за мен - защото ако един народ няма минало, няма и бъдеще. Хубаво е да се съхраняват тези неща, иначе в един момент забравяме кои сме, откъде сме тръгнали. Макар и толкова време да живея в София заради работата ми в НФА "Филип Кутев", се чувствам странжданка, това е моята идентичност. Когато съм в моя край дишам най-добре.
Mъчно ми е, че регионът се обезлюдява и да виждам стари порутени сгради. Но това се наблюдава в цяла България - докато работих девет години в телевизията и снимах предаване за фолклора в страната (казваше се "Затупали тъпане" към "Дестинация България", разрухата се забелязваше навсякъде.
Но от друга страна, където и да съм ходила, се намират сърцати българи, които да се стараят да съхраняват местните традиции и обичаи. Защото разбират колко е важно да оставим отпечатък в тази сфера и да запазим отпечатъка на онези преди нас. Почти 9 години обикалях страната, имам близо двеста предавания за фолклор из нея и срещнах невероятни хора и техните истории.
А как се променя с времето "фолклорната карта" в страната и отношението към него?
От една страна новото време, особено в последните години, отприщи погледът на нашенеца към народната музика и наистина има засилен интерес към традициите. В същото време няма как да не забележа и някои неприятни факти: например, че чалга певиците ни изведнъж се сетиха, че едно бяха народни певици и когато видяха, че фолклорът отново е популярен, се прикрепиха към него.
През 90'те нямаше толкова масов интерес към народната музика, но от друга страна конкуренцията в миналото беше жестока. Нямаше как на конкурс за народно пеене да се явят хора, които просто пеят вярно и от няколко месеца - много често, като жури, съм се натъквала на такива. Във фолклорното пеене трябва да има и някаква суровост, да има сериозна цедка, понеже само така истинските таланти могат да блеснят: в състезанието. Не казвам, че в момента няма качествени изпълнители - разбира се, има. Но ако започнем да раздаваме грамоти на всички, които се явяват по конкурсите, критерият за качество ще стане по-нисък, а оттам и самото качество ще спадне.
Фото: Димана Иванова
А коя е всъщност онази мярка за качество, която прави една народна певица истински добра?
Всяка певица се учи от друга - пеенето започва с подражaние. Но истинското предизвикателство е да изградиш собствен личен профил. И да не казваме "тя пее като Янка Рупкина“, а да казваме - тя пее като себе си. Затова и аз цял живот съм се опитвала да пея като Радостина Йовкова - въпреки, че съм се учила от най-големите гласове на България.
Добрата народна певица има "визитка" и "почерк", а не само идоли. Тя е самостоятелна личност. За мен това винаги това е било е най-важното. И се радвам, че който е чул моят глас, го е разпознал по-късно пак. Не ми се е случвало да ме бъркат с някой друг.
Аз се учих от моята баба - тя имаше един невероятен кадифен топъл глас, но колкото и да се стараех да я имитирам, нейният е такъв, моят различен. Така че по-скоро съветът ми към бъдещите изпълнители е, когато правят някоя песен просто да я изпеят така, както я чувстват отвътре, а не да имитират оригинала.
Другото важно: има толкова много песни в сборниците, които са написани и са оставени от хората преди нас. И е хубаво тези сборници да се разгръщат и да се изваждат от тях не толкова познати мелодии. В момента се пеят едни същи фолклорни песни в различни аранжименти от различни имена. А това, мисля, е излишно: самата аз винаги съм се старала да намирам песни, които са били нечути до днес и незаписани. Те са и по-трудни за популяризиране, хората обичат познатите неща. Но е наш дълг да разнообразим и прибавим към вече създаденото и нещо непознато за широката публика. Иначе тези песни ще загинат с всичките хора, които са ги писали.
Как традициите ви помагат в житейски план, каква сила черпите от тях?
Аз изключително много се гордея, че съм българка. За мен България е една много силна страна. Никога не съм съжалявала, че живея тук. Българинът е силен човек и това най-ясно личи във фолклора и историята ни. Устоявал е на много бури и дори малко да зачетем история и да се върнем назад във времето, ще видим какви сърцати българи е имало. И когато сама съм изправена пред трудности, си казвам – след като онези българи са преодоляли изпитанията и са ги преборили, значи няма невъзможни неща и аз също ще мога. Много обичам да чета исторически книги, в момента чета "Последните шишмановци" на Вера Мутафчиева и винаги с гордост се връщам и давам примери с нашите владетели в миналото.
Какво ви предстои в най-скоро време?
Тъй като телевизията ми липсва, в края на миналата година започнах да готвя. Направих си кулинарен канал “Радост в кухнята”. Снимам рецепти от тефтера на мама. Така те няма да останат на белите листа, а и намерих още един начин мама да е край мен. Също така ще представям и рецепти, които съм научила през годините не само от нея. Обичам да готвя. Времето в кухнята ми носи спокойствие, удоволствие и още един начин да развивам своето въображение.
Предстоят ми звукозаписи с нови авторски неща с моя колега и приятел - тамбуриста Петър Славов. Той пише музика за песни, аз - текстове.
На 17 март ще участвам в концерта на Краси Аврамов,който ще е в София лайф клуб. Заедно ще представим моя авторска народна песен с негови импровизации. В момента работим по нейния звукозапис и сценария за видео клип към нея.
Благодарение на нашия общ мениджър - Мишел Джахова, двамата с Краси Аврамов на връх Великден - 15.04. 2023г, ще радваме с хубави песни публиката на Валенсия.
През 2023 няма да липсват концерти и с НФА “Филип Кутев”, разбира се, защото това е моята основна работа като певица.
