Илиян Лъсков е занаятчия-кожар, който участва в исторически възстановки. Интересът му към занаятът възниква именно поради тях, а с времето се научава как да изработи автентични изделия, които да наподобяват максимално на онези, които са се използвали в Средновековието. Работи като програмист, а кожарството му е хоби, малък бизнес, а и занимание, което му доставя голямо лично удоволствие. Ето какво ни разказа той:
Как започна да се занимаваш с кожарството?
При мен кожарството е малък бизнес, който развивам за удоволствието. По професия съм програмист и това е допълнение. Нямам занаятчии в семейството, но майка ми и баща ми винаги са били това, което на английски се нарича “maker” - човек, който обича да изработва с ръцете си непрекъснато нови неща. И може би нещо такова са заложили и в мен.
А иначе започнах да се занимавам с изработка на кожени неща заради историческите възстановки, в които участвам. В нашето сдружение “Чигот”, което реконструира битки и бит от Второто българско царство, се оказа, че няма човек, който да се занимава с кожи. А за една автентична възстановка това е много необходимо - трябва някой да направи чанти, колани, кании (кожените ножници за ножове и мечове). И аз се захванах да снабдявам сдружението с тях. Кожарството се оказа голяма черна дупка, в която се потъва. Но е много интересно.
Спомена, че го правиш “за удоволствие” - кое го предизвиква?
Mоже би точно заради основната ми професия като програмист, изпитах нужда да произвеждам нещо, което не е абстрактно, на което всеки може да се зарадва, да пипне. Работата ми е строго специфична, докато кожарството ми дава възможност да направя нещо не само за софтуерните нужди на компанията, но и за всички останали.
Как се прави кожено изделие, което да прилича на използваните по време на Второто българско царство?
Започва се с изследователска дейност. Заради климата тук, не са останали кожени находки. Но в чужбина има такива, по които може да разбереш какъв е бил дизайнът по време на тази далечна епоха. Ровя се в изследвания от чужбина и така разбирам как е изглеждал средновековния образ. А след това идва творческият момент - какви кожи да използвам, за да го наподобя, как да отгатна метода на изработка, какъв конец да ползвам, какъв шев…
За радост в България все още има кожарски цехове и изполвам кожи оттам. Купувам си също от чужбина. Необходими са ми инструменти, различни типове ножове, които имат специфична форма, която позволява изтъняването на кожата и рязането на по-чудати форми. Трябват също различни бои, химикали, пасти за третиране.
Ако говорим конкретно за кании за ножове, много често поръчките са от такова естество, че трябва да се моделира самата кожа - за целта тя се намокря, за да стане податлива на формироване, после започва ръчната обработка.
Има два основни типа кожи. Единият се нарича растително-дъбена. Тя се обработва с растителни материали, напр. с дървесна кора и други. С нея се работи по-трудно и по-бавно, но тя дава много повече възможности на майстора. Позволява да се боядиса в цвета, който иска клиента, да се щампова, да се украсява по всякакви начини. Изисква от нас да я запечатаме и финишираме, за да не се развали лесно изделието.
Вторият вид е хромово-дъбена. От нея се правят якета, обувки, мебелировка, дрехи. Тя е третирана с химикали, не поема вода, използва се повече в масово производство.
Макар да се занимавам от сравнително скоро с кожарството, срещнах страхотни майстори в България, които ползват кожата така, все едно е платното на художник. Могат да направят невероятни релефни изображения на хора, лица, животни.
Какъв тип са клиентите ти?
Една част от тях са от сферата на възстановките. Изискванията на сдружение “Чигот”, както и на всяко друго от този тип, са много специфични. А понеже самият аз участвам в историческите възстановки, знам добре кое е най-ценно за тях. В подобни общности се цени максималната достоверност на крайния продукт. Има и лесни начини той да се наподоби, но те не дават същия автентичен краен резултат.
Основно клиентите ми са в България, макар и да имам няколко поръчки от чужбина. Всъщност по света този пазар е доста голям и има високо търсене. Страницата, на която може да се следи работата ми, се намира тук.
Илиян със съпругата му
Коя е най-епичната историческа възстановка, която се организирали?
Битката за Варна. Става дума за възстановка от 1444 година и походът на Владислав Варненчик, който е разбит до Варна от османците. Възстановката включва над 100 души и пресъздава зрелищно хода на военните действия.
Но освен битки, правим и събития, които да запознаят публиката с бита от онези времена.
Във Варненския исторически музей имаме традиция да правим фестивал в двора на музея, в който показваме на хората средновековния бит: какво са си готвили тогава, какви дрехи са носили, какви занаяти са имали. Публиката може да види как се прави кожарство на живо, как ковачът изработва различни изделия. Може да разгледа иконописта от онази епоха, бродериите, въобще да “пипне” детайлите от миналото. Интересът е много голям и се радвам, че мога да допринеса за подобни събития с работата си.
