Дърворезбата като начин на живот. Така накратко звучи историята на 87-годишния майстор Иван Бубев, една от живите легенди на дърводелството. Професионалният му път изобилства от успехи, а любовта към занаята винаги съпътства неговия делник и празник. Ето какво ни разказа той за житейския си път в рубриката ни "Пазачът на традиции".
Още: По следите на българското село: Екатерина Терзиева и нейните пътешествия
Още: Последният сарач: Антон Тончев и неговия древен занаят
Пътят започва
Още от ранна детска възраст Бубев започва да проявява интерес към дялането – в 6 клас създал първото си произведение. То имало съвсем функционална цел - корито за хранене на домашното прасе. Но било от първостепенна необходимост. В този момент се прибрал баща му, който от възторг дори целунал ръката му.
„Вече бях в Художествената академия в Казанлък, когато едно лято се върнах в Павел баня и първия ми учител Иван Караиванов ми припомни как съм нарисувал един речен рак. Нарисувах го почти като жив. По-късно вече в строителния техникум големият архитект Христо Димов също оцени уменията ми на чертеж, а резбата дойде по-късно“, разказа майсторът.
През зимата на 1953 година първата изява на малкия тогава Бубев се случила неочаквано. По онова време се провежда първата околийска изложба на самодейците в град Казанлък, старозагорско. Тогава бащата на Иван Бубев – Лальо, получава покана да участва с овчарска гега, но той прехвърлил поканата на сина си и вече дипломиралият се като строителен техник Иван Бубев се захванал с изработката на произведението.
Още: Мъжкият хор "Родолюбци" и най-дългата фолклорна щафета
Още: Радостина Йовкова и дългът към фолклора
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Създателят на “Българе” Христо Димитров: С “Де е България” ще почетем великите български герои
„Докато аз се бях заел с гегата, баща ми дялкаше фигура на крава. Спонтанно реших да се престраша и да направя фигура в цял ръст на тогавашния първи в държавата Вълко Червенков. И така общо с трите произведения отидох в Казанлък при гениалния Димитър Чорбаджийски - Чудомир, който тогава бе председател на Народно читалище „Искра – 1860г.“ и организатор на изложбата“, споделя Бубев.
Писателят хуморист и художник прибрал при себе си гегата и кравата, а фигурата на партийния вожд побутнал настрани. Месец по-късно в казанлъшкия вестник „Искра“ се появила и статия със заглавие: „Баща и син резбари от Павел баня спечелиха първите награди“.
Още: Три златни медала в Япония: Как “Домейн Бойар” покори азиатската сцена
Още: Кожата като платно на художник: Илиян Лъсков и изделията на Средновековието
Иван Бубев представил едни от първите си произведения пред самия Чудомир
След тази новина последват изложби на областно и национално ниво за Бубеви. Произведенията биват изложени във фоайето на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където гегата на тогава 19-годишния Иван впечатлила и националното жури, чийто председател бил самият Владимир Димитров - Майстора.
И до ден днешен Иван Бубев е убеден, че срещите му с Чудомир и Майстора са предопределили житейското му развитие.
„Ако не познавах тези хора, със сигурност животът ми щеше да се завърти в съвсем друга посока. В този период работих неуморно, постепенно се захващах и с други материали като желязо и кожа. Започнах да създавам резби, иконостаси, плочи и много други“, разказва майсторът.
Подаръците за лидери - Брежнев, Тито, дьо Гол, Кастро
Постепенно с успехите и опитът популярността на дърворезбаря започвала да расте. Различни партийни дейци и представители на властта забелязвали таланта на майстора, а поканите към него не закъсняват:
„При мен започнаха да пристигат чиновници от високи места. Заръчваха ми какво желаят да направя и казваха, че това нещо трябва да е готово за конкретен ден и час. Включваха ме на няколко пъти в майсторските екипи, с които украсявахме строящите се първи резиденции: в Правец, във Воден, по Родопите. Тогава започнаха да ме канят и за изработка на специалните дърворезбовани кутии, в които се поставяха партийно-правителствените подаръци за високопоставените чужбински гости. Правил съм такива кутии и за Никита Хрушчов, после за Леонид Брежнев, за югославския генералисимус Тито. По-късно имах честта да изработя такива и за генерал Шарл дьо Гол и Фидел Кастро“, споделя Бубев.
Последната засега такава кутия изработил през 2003 година, когато лично на визита в България трябвало да пристигне президентът на Русия Владимир Путин. Програмата включвала гостуване за 3 март и изкачване на връх Шипка, а след това трябвало да запали свещичка в храм-паметника. За високия гост домакините подготвили оригинален руски щик, няколко гилзи, събрани от бойното поле при отбраната на прохода, и копчета от войнишки униформи. На тази кутия Бубев поставил инициалите си И.Б.
При всяка поръчка всички необходими материали и инструменти се доставяли на часа, а заплащането било наистина солидно. И до днес обаче майсторът казва, че отговорността е била голяма и той неведнъж се е притеснявал за мнението на клиентите си. Съжалява обаче, че не пази нито снимка от тези творби.
С поглед назад - равносметката
В момента дърворезбарят Иван Бубев вече е започнал да работи над собствения си надгробен паметник. Пред дома си с помощта на приятели е докарал два огромни монолитни къса бял врачански камък, като на тях продължава да майстори. За своите 87 години дядо Иван, както го наричат павелбанци, вече си е дал равносметка за свършеното.
Животът е даден за еднократно ползване, казва майсторът
„Животът е даден за еднократно ползване. На младини имаш огромни мераци, искаш да направиш едно, второ, трето, захващаш се с какво ли не и смяташ, че всички врати и прозорци към света са ти отворени. Наскоро ударих чертата и си казах: „Нищо не си направил, Иване!“. Тогава посегнах да издялам тези два надгробни камъка. Надявам се пак някой сръчен майстор да изпише както трябва имената ни, моето и на тате“, обяснява ученикът на легендарния през 50-те години на ХХ век професор от Художествената академия Асен Василев.
Автор на материала и снимките: Ивайло Илиев
