Мистериозният автор на „Адът на Гейбриъл” и „Екстазът на Гейбриъл” Силвейн Рейнард се наслаждава на най-доброто и от двата свята – на известността и на анонимността: „Съвсем доскоро смятах, че анонимността ми ще ме предпази от това да бъда интервюиран, а сега давам постоянно интервюта. Не че не ми харесва”. Ето какво сподели авторът пред Тhesubclubbooks.com.
В стила ви на писане има много класически елементи от литературата и изкуството. В историята има огромна доза културен критицизъм. Как ще се развива писането ви, ще се придържате към романтиката или ще посегнете към нещо ново?
Имам няколко идеи, които бих искал да изпробвам в други жанрове, включително класическия художествен роман и литературата за по-младите читатели. С Хедър Хъфман пишем романтична комедия с благотворителна цел. Работя и по друг проект и наистина се наслаждавам на изживяването да експериментираш в различни сфери. Надявам се скоро да мога да кажа нещо повече. Независимо от жанра, не мисля да изоставям тясно свързаните теми за любовта и сексуалността, тъй като те са изключително важни за съществуването и реализирането ни като хора.
Всички искрено харесват и обожават Гейбриъл Емерсън. Това ли смятахте, че ще е реакцията на хората към неговия образ?
В първата версия на ръкописа – която никой не е чел, Гейбриъл бе още по-студен и откъснат от хората. В сцената, в която Джулия се скарва с него след изслушването пред дисциплинарната комисия, той й казваше, че я е съблазнил нарочно и всичко между тях е свършило. С тези думи й разбиваше сърцето и тя си тръгваше разплакана. След като помислих малко обаче осъзнах, че читателите може да не му простят тази жестокост и че подобно поведение вече не отговаря на характера му. Затова я пренаписах и го направих малко по-мек и чувствителен. Явно това се харесва.
Когато пишете, какво въздействие искате да окажете на читателите със своите книги?
Честно казано, когато започнах да пиша, не очаквах някой да прочете наистина книгите ми. Така че нямах очаквания за въздействието им върху читателите. Бях много изненадан, но благодарен и доволен, че книгите ми се харесаха на толкова много хора. Разговарям често с читатели за изкуството и музиката, които застъпвам в текстовете си, и на сайта си добавям любимите си песни, за да могат и те да открият атмосферата, при която съм създавал книгите си. Особено съм щастлив, че много от читателите проявяват интерес към италианското изкуство и култура, след като се докоснат до тях в текстовете ми. Мисля, че Министерството на туризма в Италия ми дължи големи благодарности и трябва да ми предложи работа, поне на хонорар.
Какъв е най-големият ви страх, свързан с успеха?
Това е много добър въпрос. Боя се, че не знам как точно да отговоря на него, освен да кажа, че що се отнася до страховете ми, съм избрал да живея всеки ден от живота си по най-добрия възможен начин, да давам най-доброто от себе си и да се опитвам да оставям миналото зад гърба си.
Ябълковата градина е особено важна в историята на Гейбриъл и Джулия. Реално място ли е, или е просто плод на въображението ви?
Градината е създадена като обобщен образ на няколко любими мои места, които съм посещавал през годините. Има нещо умиротворяващо в това да стоиш в средата на една градина, под покрова на клоните на дърветата – сам си, но и не си сам, защото дърветата са с теб. Ябълковата градина освен това е и очевидна препратка към Райската градина. Целта й бе да предизвика в съзнанието на читателите асоциация за рая и за неговата хармонична красота.
