Пета и Шеста глава от „За същесвуващото и единното“
Шеста глава
в която се опровергава
вторият аргумент на платониците, сиреч
този за първоматерията
Техните възражения за първата материя са безпочвени. Защото доколкото е съществуваща, тя е единна. Наистина, ако желаят да следват Платон дословно, те трябва да се съгласят, че тя има по-малко основание да бъде единна, отколкото съществуваща. Разбира се, Платон съвсем не твърди, че тя е чисто нищо, защото как в такъв случай тя би била възприемница на формите, кърмителка, природа и изобщо всички останали неща, като каквито я обозначава той в „Тимей“? Следователно тя не е нищо, сиреч не е напълно несъществуваща, ако вярваме на Платон, който впрочем я нарича във „Филеб“ не само множество, противоположно – както мислят те – на единното по същия начин, както нищото е противоположно на съществуващото, ами и безпределно множество. Но множествеността, ако е крайна, не е напълно лишена от основание за единството си, понеже като крайна тя е единна. А безкрайната множественост изобщо не притежава нито природата на единството, нито граници. Така че според Платон първоматерията е в по-висока степен съществуваща, отколкото единна. Опонентите му, според които единното е по-висше от съществуващото, твърдят, че тя не е нещо съществуващо и при все това е единна. От друга страна, платоникът Ямвлих в книгата си за Питагорейската школа нарича първоматерията диада, понеже първата двоичност е множественост и корен на всяка останала множественост. Следователно според този толкова велик платоник, когото зовяли „божествен“, първоматерията е не само единна, ами и множествена, и е коренът на всякоя множественост в нещата. Ето, тук приведохме горните противоречиви твърдения. В действителност първоматерията не е напълно лишена нито от единство, нито от битие. Тя приема завършеното си единство от същата форма, от която получава и битието си. Пропускам всичко, което се утвърждава или отрича за единството ѝ, защото то е добре известно на всеки, който поне веднъж се е разходил заедно с Аристотел.
Седма глава
в която се опровергава третият аргумент
на платониците, именно този за
множествеността, и се показва, че
онези, за които единното е по-общо от
съществуващото, трябва да приемат нещо,
което Платон отрича
Твърде много се заблуждават те и с третия си аргумент. Защото множествеността се противопоставя на единното не така, както несъществуващото – на съществуващото. Наистина, последните са противопоставени контрадикторно, а първите – привативно или контрарно, както постоянно повтаря Аристотел в книга десета на „Метафизика“. Но нека видят в какви заблуждения изпадат тия, дето наричат себе си платоници и твърдят, че единното е по-висше от съществуващото. Знае се, че когато два рода се отнасят помежду си така, че единият е подчинен на другия като на по-общ, може да се получи, щото нещо от по-висшия да не е включено в обхвата на по-низшия. Затова именно се казва, че този род е по-общият. Например тъй като живото същество е по-общ род от човека, нещо може да бъде не-човек или да не бъде човек и все пак да е живо същество. На същото основание, ако единното е по-общо от съществуващото, може да стане така, че нещо да е несъществуващо или нищо и все пак да е едно. По този начин единното ще се предицира за несъществуващото – нещо, което Платон открито отхвърля в „Софист“.
Откъс от "За достойнството на човека", уникална реч от Джовани Пико дела Мирандола
