Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Откъс от "Стряха. Приказката като живот", Христо Добротинов

07 ноември 2023, 11:23 часа • 1433 прочитания

След броени дни, на 14 ноември излиза книгата от издателство "Хермес" "Стряха. Приказката като живот", Христо Добротинов. Вижте откъс от произведението.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

1993

Х. трябваше да отиде в районното управление. Бяха задържали някакъв хлапак и родителите му дотърчаха в кантората. Нищо не налагаше бързане и Х. тръгна пеша през парка. Дърветата се раззеленяваха, но все още личаха тежките стъпки на зимата – черните клони, сивите пролуки, в които беше напластена мъгла. В един такъв неясен прозорец Х. видя пейката. Беше дръпната малко по-навътре от алеята, сякаш за да се скрие от чуждо любопитство. Напред стърчаха само ръждясващите крачета, стъпили във влажната пръст. А между клоните, като в старовремска снимка, обрамчени от напъпващата зеленина, бяха замръзнали две фигури. Неподвижни, сякаш разчитащи бъдеща вест, те приличаха на восъчни манекени. Взорът на мъжа беше разсеян и скучаещ, докато очите на жената излъчваха решителност. Точката, в която се бяха вторачили, вероятно беше закована високо в пространството, защото и двамата бяха вдигнали глави. Ръката на мъжа беше положена кротко на бедрото на жената – знак, показващ или случайна небрежност, или отдавнашна близост. Изведнъж жената направи рязко движение – може би предчувстваше опасност, и срещна безпомощната усмивка на Х. Взаимната изненада трая само миг, макар той да им се стори прекалено дълъг. Изразът на жената се сменяше бързо – като вълни налитаха смущение, уплаха, каквато изпитват хванатите джебчии, нервно отърсване – какво толкова е станало, докато най-накрая на лицето й замръзна гняв – заради глупавото появяване на мъжа й в парка, заради случайното преплитане на погледи, най-сетне – заради налагащото се по-късно обяснение.

Още: "Стряха. Приказката като живот" - разказ за поколението, преживяло два исторически разлома

Мигът отлетя. Х. продължи по алеята.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Режисьорът също се раздвижи – пролетна муха кръжеше около носа му.

– Какво има? – попита лениво той, усещайки напрегнатост във Василена, ала не отмести длан от бедрото й.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 13. Заека оцелява

Още: Откъс от "Откажи се", Ани Дюк

Защо се насочи към театъра, Х. не знаеше. Следобедът залязваше. Гардеробиерката идваше от другата страна на улицата – на същото разстояние от служебния вход, на което се намираше и Х. При равен ход щяха да се срещнат до рампата за декорите. Така и стана.

Още: Цанко Лалев: Правото на щастие за всеки човек е все още достижимо, но не с оръжия и самоубийствен егоизъм

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

– Почакайте – каза гардеробиерката.

Х. се досети, че всичко е било изписано на лицето му – и усещането за стара снимка, и запечатаният гневен поглед на Василена, и тъпото разкарване по стаите в участъка, докато намери началника – хашлакът беше пуснат – на излизане даже не каза довиждане, не се извини, само изрева: „Аз ще ви науча“, и хукна по улицата. Гардеробиерката се върна бързо.

– Смених си дежурството – каза, и двамата тръгнаха бързо, без подканяне, без излишни думи, сякаш измъкването беше единственото смислено нещо, което можеха да направят.

Вървяха дълго, без да нагласят такта на стъпките си. Любовта беше бавна и нежна, беше няма и без хоризонт – мека пелена, която обгръщаше като забрава стаята – Х. даже не се и запита къде се намира, не беше следил пътя, само запомни старата дървена спалня със страшна рисунка на горната табла – светец, вероятно свети Георги, който пробождаше с копие рахитичен змей. Всичко беше безмълвно – отвъд времето. И чак на излизане, малко преди да се разделят, гардеробиерката каза:

Още: Откъс от "Домът на пчелите", Цанко Лалев

– Знам всичко за вас. Стига да искате, можете да ми помогнете.

– За какво? – попита Х.

"Домът на пчелите" - Ако има врата между времената, ще посмееш ли да я отвориш?

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес