Ива се прибра в уютния си апартамент до реката малко преди полунощ. Водеше със себе си висок мъж, с когото допреди малко бяха вечеряли в италианския ресторант зад църквата.
Младата актриса нямаше сериозна връзка. Преди да заживее в Картаново, беше преживяла тежка раздяла със софийски актьор и сега не искаше отново да се товари емоционално. Професията ѝ я правеше достатъчно щастлива и не изпитваше нужда да дели живота си с когото и да било.
Но пък двайсет и три годишното ѝ тяло искаше редовен секс. Затова Ива търсеше партньори за по една нощ във фейсбук. Не беше особено трудно. Дълбоките ѝ сини очи примамваха мъжете, а и заради ролите си в театъра беше относително популярна в града, така че всеки ден в социалната мрежа получаваше по няколко двусмислени покани от сорта „да изпием едно кафе“.
Ива внимателно подбираше с кого да „изпие едно кафе“. Преди срещата с всеки мъж флиртуваше с него няколко дни, тестваше интелекта и чувството му за хумор и чак когато се увереше, че човекът е относително нормален и няма намерение да се обвързва с нея, излизаше с него. Оттам насетне беше лесно. И на двамата им беше ясно, че става въпрос само за секс и всякакви емоционални усложнения са излишни. Преспиваха и всичко приключваше сякаш никога не се е случило.
Най-тягостният епизод в повтарящия се сценарий беше моментът след края на секса, когато Ива трябваше да разкара непознатия мъж. На повечето не им беше приятно да разберат, че са били използвани като секс играчка, но актрисата не понасяше някой да спи в леглото ѝ. Затова си беше измислила специална реч, която всеки път повтаряше с безстрастен тон: „Благодаря ти за хубавата вечер. А сега е време да се разделим. Утре сутринта трябва да ставам рано за работа. Всичко между нас приключи. Тръгвай“. След което мъжът се обличаше набързо и някак гузно потъваше в нощта.
Разбира се, стратегията „спя само с непознати“ крие известен риск от разочарования. Един шофьор на такси се бе оказал извратен маниак, който настояваше да включат в любовната игра домашния му пудел Ричи. Високопоставен банков служител искаше от Ива да го връзва, бие и унижава. Фитнес инструктор с перфектно тяло пък се оказа напълно импотентен и цяла нощ плака от безсилие. Най-кошмарното ѝ преживяване беше с местния писател – алкохолик, който се изживяваше като някакъв български еквивалент на Чарлс Буковски. Тя го беше прибрала от съжаление, а той се напи като свиня, повика в апартамента ѝ репортер от градската кабеларка, даде интервю, в което заяви, че е неразбран гений и национално богатство, след което оповръща спалнята на Ива и се прибра при жена си.
И все пак повече от половината ѝ партньори се държаха прилично и се представяха добре в леглото, а петдесет процента е добра статистика, казваше си актрисата.
До известна степен тя гледаше на сексуалните приключения като продължение на професията си. С различните мъже играеше различни роли. С едни беше невинна девственица, с други – разюздана развратница, с трети – студена и надменна гаднярка. Изпробваше такива трикове и ако усетеше, че ѝ се получават убедително, ги използваше след това и на сцената.
Ива се беше зарекла да не спи с колеги от театралните среди. Не че ѝ пукаше дали ще я обсъждат, но не искаше да си създава професионални проблеми заради секса. Почти всички мъже от театъра се опитваха да я вкарат в леглото си, но никой не беше успял. Сред отхвърлените беше и директорът на театъра Александър Пачинов. Той обаче не беше от хората, които се отказват лесно. „Все някой ден ще ми падне“, казваше си Пачинов, убеден, че въпреки плешивината си и биреното шкембенце властта го прави неустоимо привлекателен за нежния пол. Ива деликатно му обясни, че няма нищо против него и че всъщност е изключително привлекателен сексуално, но тя си има правило да не спи с колеги. А правилата трябва да се спазват.
Правилата трябва да се спазват, но най-сладко е, когато бъдат нарушени. Тазвечершният любовник на Ива беше актьорът Асен Каменов. Беше дошъл в театъра преди осем месеца и играеше с нея в „Бурята“. Тя беше Миранда, а той – Фердинанд. Асен беше талантлив и чаровен и публиката го обичаше. Имаше доста фенки в тийнейджърска възраст, но хем се радваше на обожанието им, хем ги държеше на безопасна дистанция. Би било твърде глупаво актьор с обещаваща кариера да падне в капана на някоя пъпчива гимназистка.
Още по време на репетициите на „Бурята“ Ива усети, че Асен я привлича. Беше не само интересен актьор, но и безупречен джентълмен. Личеше му, че я харесва, но никога не си позволи да ѝ подхвърля просташки сексуални намеци, както постоянно правеха останалите му колеги. Демонстрираше, че гледа на жените с уважение, а не само като на средство за бързо утоляване на нагона.
Зад кръглите очилца на Асен надничаха вечно усмихнати очи, а в изражението му имаше нещо палаво – като малко момче, което винаги крои някаква пакост. Ива беше привлечена от способността му да разговаря на различни теми и от чувството му за хумор. Всъщност тя не беше съвсем сигурна дали Асен наистина я харесва. Да, задържаше върху нея погледа си повече от обичайното, докосваше я уж неволно всеки път, когато имаше възможност, но това дали означава, че я сваля? Тя имаше нужда от по-ясен и категоричен знак, а той вече осем месеца не го даваше. А може би трябваше тя да му подскаже, че не би имала нищо против, ако той... В театъра обаче клюкарите и интригантите дебнат постоянно и подобни жестове не биха останали незабелязани. Затова Ива отново заложи на добрия стар фейсбук. Писа му уж за да го пита нещо за пиесата, в която играят, после преминаха към по-свободни закачки и накрая се стигна до неизбежната покана за вечеря от страна на Асен.
Докато вечеряха, Ива забеляза в него една плахост, която пробуди в нея майчинския инстинкт. А майчинският инстинкт, примесен със сексуално желание и с няколко чаши вино, се превръща в страшна сила.
Почнаха да се натискат още на масата. Ива установи, че в панталона му се крие орган с доста добри размери и това още повече я разпали. Не спираше да бърбори. Асен се включваше остроумно в разговора и демонстрираше нескрито възхищение. Това погали суетата ѝ и тя вече беше готова да му се отдаде напълно и безрезервно.
Едва издържаха да стигнат до апартамента ѝ. Награбиха се още на улицата. Асен мачкаше малките ѝ цици, а Ива пъхна езика си в устата му. Страстта не търпеше отлагане.
Влязоха в апартамента задъхани и докато стигнат до кревата, събориха една ваза, една малка масичка и нощната лампа. Изглеждаха така сякаш от десет години са чакали тоя секс. И чакането си заслужаваше. Асен се оказа горещ и издръжлив. Сякаш отгатваше желанията на Ива и правеше точно това, което ѝ се искаше в момента...
След третия оргазъм тя запали цигара. Не пушеше от година и половина, но тоя вълнуващ момент трябваше да бъде отбелязан. За пръв път от доста време не ѝ се налагаше да мисли как да отпрати по най-бързия начин тялото, лежащо до нея. За пръв път ѝ се прииска да го задържи до края на нощта. А ако може и утре. И вдругиден... И още... И още...
– Беше страхотно, Асене – простена Ива и го погледна с признателност. Помълча няколко секунди и каза нещо, което никога досега не се беше чувала да изрича: – Остани при мен...
Младият мъж се усмихна, взе от нощното шкафче очилата си и ги намести внимателно върху носа си. После стана от леглото, педантично събра дрехите си от пода, облече се и възпитано каза:
– Благодаря ти за хубавата вечер. А сега е време да се разделим. Утре сутринта трябва да ставам рано за работа. Всичко между нас приключи. Тръгвам.
Откъс от "Шекспир 3D" на Иво Сиромахов
