Откъс от "Шапката на Митеран"

Миналата седмица ви запознахме с писателя Антоан Лорен. Днес ви представяме откъс от книгата му "Шапката на Митеран".

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

ШАПКАТА НА МИТЕРАН

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Самият факт, че имате шапка на главата си, ви дава неоспорима власт

над хората, които нямат такава.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 13. Заека оцелява

Още: Откъс от "Откажи се", Ани Дюк

Тристан Бернар

Даниел Мерсие изкачваше стълбите на гара „Сен Лазар“ срещу тълпата. Мъже и жени слизаха край него с кожени чанти в ръка, някои дори с куфари. Всички забързани, с угрижени лица. Ако някой от навалицата го блъснеше, той не реагираше, напротив – струваше му се, че хората се отместваха от пътя му. Стълбите свършиха, той някак разсеяно прекоси чакалнята и излезе на пероните. И тук тълпата слизащи от влаковете си я биваше, но успя да се добере до таблото „Пристигащи“ сред несекващия човешки поток. Влакът бе обявен за 23-ти перон. Мина още няколко десетки метра и застана до гишетата.

В 21 часа и 45 минути влак 78654 със скърцане влезе в гарата и освободи пътниците си. Даниел изпъна врат, за да открие съпругата и сина си. Забеляза първо Вероник, тя му махна, после описа с ръка нещо като кръг във въздуха, сочейки към главата му, правейки учудена физиономия. Жером вече се бе промъкнал до баща си, прегърна го през краката и едва не го събори. Дойде и Вероник, задъхана, вгледа се в мъжа си. – Каква е тая шапка? – Шапката на Митеран. – Много добре виждам, че е шапката на Митеран. – Не, отвърна Даниел, това наистина е шапката на Митеран.

На гарата, когато каза „това наистина е шапката на Митеран“, Вероник го бе погледнала с наклонена встрани глава и бе сбърчила вежди, както правеше винаги, когато се чудеше дали месото е бекон, или сланина.

Така беше реагирала и когато Даниел поиска тя да се омъжи за него, и при първото им излизане заедно, когато ѝ предложи да видят някаква изложба в „Бобур“. Накратко, това си беше онова намръщване, заради което той впрочем се влюби. – Ще ми обясниш ли все пак, бе попитала с недоверие. – Имаш шапка от Митеран, така ли, татко? – Да, бе отвърнал Даниел, поемайки багажите им. – Значи си президент? – Да, президент съм – бе отговорил Даниел и от това детинско предположение му стана приятно.

Докато пътуваха с колата, Даниел не обясни нищо повече. Ще ви разкажа вкъщи. Напразно Вероник подпитваше, беше непреклонен. Като се качиха на шестнайсетия етаж на кулата им в ХV район, Даниел обяви, че е приготвил нещо за хапване. Студено месо, пиле, салата от домати с босилек и плато различни сирена; Вероник въздъхна възхитено – съпругът ѝ собственоръчно да приготви вечеря, се случваше едва няколко пъти в годината. Но първо трябваше да си вземат аперитива. Седни, нареди ѝ Даниел, все още с шапката на глава. Вероник седна, Жером се сгуши до нея. За нас, каза мъжът ѝ, тържествено чукна чаша в нейната, Жером също се включи с чашата си плодов сок.

Даниел свали шапката и я подаде на Вероник. Тя внимателно я хвана, прекара пръст по филца, Жером веднага повтори движението ѝ.

Чисти ли са ти ръцете? – попита го, леко притеснена. После обърна шапката и заразглежда кожения кант от вътрешната страна. Добре се виждаха две щамповани позлатени букви – Ф. M. Вероник вдигна поглед към съпруга си.

Превод от френски Валентин Маринов – Пело

За романа „Шапката на Митеран“

Една увлекателна и неотразима история, която се развива бързо и без усилие, прехвърля се от един герой на друг и ни представя най-същественото в тях с малко думи и удивителна жизнерадост.

Evening Post

Едно от удоволствията от тази книга е, че тя е вашето тайно откритие – попаднали сте на четиво, за което никой никога не е чувал преди. Тази книга е като шапката на Митеран, а вие сте един от героите, на които тя носи късмет.

The Guardian

"Вярвам в силите на духа" – заявява в последното си новогодишно поздравление към френския народ тежко болният Франсоа Митеран. На същите тези сили се позовава вероятно и Антоан Лорен, превръщайки шапката на президента във вълшебна пръчица. С толкова мек хумор и толкова вълшебна, че от заклет  читател на десния вестник "Фигаро" един от героите на този очарователен роман става  верен последовател на левия "Либерасион". Леко и умно четиво, идеално за летните месеци.

Le Figaro

"Шапката на Митеран" може да си закупите от издателство "Факел Експрес".

Очаквайте в сряда откъс и от книгата „Жената с червеното тефтерче“.