Издателство ЕМАС представя "Момичето от Техеран" – пъстрата, но и турбулентна картина на този голям, ухаещ на Изтока град ни повежда на емоционално пътешествие награждаваната писателка Марджан Камали. Вижте откъс от произведението.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Откъс
3.
Още: "Момичето от Техеран" - емоционално пътешествие, започващо в Иран през 50-те
1953
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Любовта: Как се сплита
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 13. Заека оцелява
Още: Откъс от "Откажи се", Ани Дюк
Виж любовта,
Още: Откъс от "Безсънни нощи", Джейн Ан Кренц
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
виж как прелива
в сърцето на влюбения.
Виж душата,
Още: Откъс от "Кера", Веселина Кожухарова
как се слива с пръстта
и ражда нов живот.
Роя прочете пак думите на Руми. Чакаше Бахман да се появи. Не бе пропуснал нито един вторник от онзи първи път, когато влетя в книжарницата заедно с бурния вятър и превърна зимата във време на очакване, разговори, вълнения.
Още: "Танцувай с мен" - роман за Ленард Коен и неговата голяма любов и муза Мариане Илен
Кога се влюби, сестричке? Разкажи ми пак. Той изрече дума от поема и това бе достатъчно?
Не, разбира се, поклати глава Роя. Не беше една дума, един момент. Такива неща се случват само в американските филми, нали?
Роя търсеше пълнота и топлина, мечтаеше за спокойно и тихо убежище. Книжарницата ѝ го даваше. После Бахман я изпълни с присъствието си. Но ако трябваше да определи точно в кой ден се влюби необратимо, щеше да посочи седмия вторник. Денят предвещаваше края на зимата. В такива дни студът и унинието на оголялата земя отстъпват пред обещанието за цветя, зеленина и ново начало. Беше преломен ден. Цялата страна се готвеше да отпразнува първия пролетен ден – персийската нова година.
През онзи седми вторник господин Фахри сновеше трескаво из книжарницата и с въодушевление помагаше на майките да изберат подаръци за децата си, опаковаше моливи и изпращаше клиентите със сърдечни благопожелания:
Още: Излезе роман за живота на неповторимата Астрид Линдгрен
– Бъдете радостни и дълголетни!
– Подарък за сина ми – обясни жена. – Отличник е и много обича да чете.
Гордостта, изписана по лицето ѝ, предизвика усмивка по лицето на Бахман – Роя го забеляза.
Мъж купи цветни моливи и господин Фахри ги аранжира като букет със зелена панделка. Стихосбирките, разбира се, „вървяха“ като топъл хляб. Жаждата за персийска поезия бе неутолима както винаги. В края на учебния ден гимназистите окупираха книжарницата. Роя и Бахман стояха далеч един от друг. Той се оттегли в ъгъла до тезгяха и се вглъби в политически трактат, тя се скри в дъното до рафтовете с преводна литература.
После, бързо както ги заля, тълпата се разпръсна. Клиентите накупиха книги, избраха подаръци, получиха съвети и се разотидоха. И ето ги двамата – Роя и Бахман – всеки потънал в своя книжен свят, но без да губят представа за присъствието на другия. Господин Фахри затвори касата с шумно изщракване.
– Напоследък за Ноурузсе пазарува много. Всички деца в града ли са отличници, та ги отрупват с подаръци?
Роя и Бахман мълчаха, всеки в своето убежище.
– Е! Не върви магазинер да се оплаква, че продава – господин Фахри се огледа, сякаш говори пред голяма аудитория. – Все пак трябва да занеса парите в банката.
Още: Уолис Симпсън и Едуард VIII – една любов, променила хода на XX век
Роя и Бахман не помръднаха.
– Май ще се наложи да затворя магазина.
– Аз ще остана – обади се тихо Бахман.
– Моля?
Още: Бунтарката Симон дьо Бовоар – в търсене на истината и на любовта
– Ще остана. Ако дойдат клиенти, ще им кажа, че ще се върнеш веднага.
– О…
Господин Фахри погледна притеснен към Роя. Тя усети смущението му и на свой ред се разтревожи, че ще остане сама с Бахман. В никакъв случай не биваше да остава сама с него, разбира се.
– Аз ще се прибирам. Приятен ден, господин Фахри!
Още: Излиза нов завладяващ роман за Мерилин Монро по повод 60-годишнината от смъртта ѝ
– Ами… Добре тогава, Роя. Приятен ден и на теб! – господин Фахри видимо си отдъхна. Погледна си часовника. – Банката ще затвори. Нямам много време. Благодаря, Бахман джан. – Грабна си палтото и шапката и погледна многозначително Роя. – Довиждане. Прибери се вкъщи, преди да се стъмни. – Нахлупи си черната шапка. – Връщам се скоро, Бахман.
Излезе навън. Роя тръгна към вратата.
– Остани.
Гласът на Бахман беше ясен, сигурен.
Още: Излезе роман за съдбовната връзка на великата дива Мария Калас и Аристотел Онасис
– Довиждане.
Тя спря точно пред вратата. Беше с гръб към него. Видя как господин Фахри изчезва от поглед надолу по улицата.
– Моля те, остани.
Сега гласът му прозвуча по-колебливо.
Още: "Сатанинско лято" продължава трилър поредицата, бестселър на Дания
Тя се обърна да му обясни защо не може да остане. Когато го видя обаче, дъхът ѝ секна. Той изглеждаше ужасно нервен, лицето му беше зачервено, макар че изражението му беше мило.
Тя си каза, че трябва да си върви. Чакаше я много работа. С мама и Зари подготвяха къщата за празника. Досадното пролетно почистване. Безкрайно бърсане на прах, тупане на килими, миене на прозорци с оцетена вода. Нямаше начин да се помайва тук с това момче.
Беше сама с него. Сама в книжарницата. Внезапно убежището ѝ придоби силата да промени коренно всичко.
– Коя е любимата ти книга? – попита бързо той.
Още: "Бездна" е новият разтърсващ случай от исландската крими кралица
– Нямам любима книга.
– О… Ами… Не обичаш ли да четеш?
– Обичам. Имах предвид, че не е само една. Много са.
Той се усмихна широко и лицето му – все още червено – се разведри.
– Господин Фахри ми каза, че искаш да промениш света.
Тя пристъпи към него. Имаше чувството, че скача от скала, и въпреки това – за нейна изненада – продължи да слага крак пред крак. Спря на една ръка разстояние. Под буйната черна коса лицето му поаленя още повече.
– О, ясно… – той се втренчи в пода.
– Ти се интересуваш от политика, нали?
Бахман вдигна учуден глава.
– Че кой в тази страна не се интересува?
– Аз – отговори тя.
Беше вярно и същевременно не съвсем.
– В наши дни човек трябва да е политически ангажиран.
– Е, на мен не ми харесва. Препирни, демонстрации…
– Как иначе да им попречим да свалят премиера Мосаддег? Виждаш ли друг начин? Не, не разполагаме с друг начин да изразим волята си!
– Според теб слуховете верни ли са? Че се готви преврат?
– Да, страхувам се. Може да го организират чуждестранните сили. Или предатели, наши сънародници… Става все по-напечено… – Той замълча. – Отегчавам те.
– Свикнала съм. Баща ми говори същите неща.
Бахман се усмихна.
– Така ли?
– О, да. Постоянно го слушам.
Той не каза нищо. Очите му бяха впити в нейните. Двамата стояха един срещу друг. Погледът му я смущаваше и същевременно я изпълваше с вълнение. Не можеха да се докоснат. Не биваше да се докосват. Беше забранено.
– Обичаш да четеш поезия и романи – прошепна той.
– Откъде знаеш?
– Всеки вторник те виждам. Най-често стоиш тук – кимна към рафтовете, където господин Фахри държеше романите от чуждестранни автори.
– О… Всеки вторник ли идваш? Не съм забелязала!
Той се засмя. И лицето му се разтвори. Очите му се смееха, пълни с радост и топлота.
– Идвам и в други дни, но теб те няма. Виждам те само във вторник.
– Само тогава съм по-свободна.
– Какво правиш през другото време?
– Уча.
– Наистина ли?
– Да. – Тя го погледна сериозно. – Татко иска да стана учен. Или писател… като Хелън Келър – последните две думи тя промърмори под нос.
– А ти?
– Моля?
– Какво искаш ти?
Абсурден въпрос. Роя не беше сигурна дали някой изобщо ѝ го бе задавал. Не беше ли достатъчно, че има толкова напредничав баща, загрижен и готов да осигури на дъщеря си блестящо бъдеще? Бахман споделяше модерните възгледи на Мосаддег. Не го ли впечатляваше такова отношение?
– Родителите ми искат да завърша гимназия, да постъпя в университет и да стана учен.
– А ти какво искаш? – повтори Бахман.
Дръзкият въпрос я изуми.
– Аз… Искам да послушам татко. Мама…
Той пристъпи крачка напред. Смесицата от аромат на кедър и вятър я замая. Коленете ѝ буквално се подкосиха. Той се пресегна и улови ръката ѝ. Никога не бе докосвала момчешка ръка. Пръстите му се сплетоха в нейните. Сърцето ѝ заподскача. Допирът я стъписа и все пак бе приятен, успокоителен.
– Обичаш романи. Виждам.
– Е, и?
– Чети тогава. Колкото искаш.
Колко пъти ѝ е повтаряла майка ѝ да не чете толкова, щели да ѝ изтекат очите? Колко пъти Зари ѝ е издърпвала книгата от ръцете? Не познавала такъв книжен плъх като нея. Щяла да си развали стойката, да се прегърби. Колко пъти татко ѝ е изнасял лекции, че в наши дни е важно човек да има сериозна професия и ако не го бива за учен, по-добре да не чете, а да пише книги като онази американка Келър?
– Ако ти е присърце да станеш учен или писател, ще станеш, разбира се! Важното е какво желаеш ти.
Тревогата, потискаща я в училище и вкъщи, сякаш се разнесе. Искаше да слуша гласа му, да говори с него, да не пуска ръката му.
Камбанката звънна. Господин Фахри влезе запъхтян и с накривена шапка. Видя ги и лицето му поруменя. Извърна поглед, прочисти гърло. Двамата отдръпнаха като опарени ръцете си. Сякаш бяха държали огнено кълбо. Роя се стресна, все едно са я хванали да краде. Ала макар че се втренчи в обувките си, промърмори „Ще тръгвам“ и излезе бързо, тя знаеше, че ще се върне в книжарницата и винаги ще се връща, каквото и да си мисли господин Фахри. Каквото и да си мислят всички хора. Чувството за близост беше безвъзвратно, непоправимо и тя не искаше да се разделя с него.
