Първа глава
Ето я и нея. Затворената им общност я бе приветствала със същата радост, с която се посреща струя свеж въздух в задушен киносалон. Жена, която – както бе чул да се говори – била поела риска да бъде щастлива.
Най-много за нея му бе разказвал Ръсел Джейкъбс, колегата му от Филологическия факултет, а сега тя стоеше пред него от плът и кръв. Високо, стройно тъмнокосо създание, по странен начин стилно в твърде широките си, зле скроени панталони и бяла тениска.
Беше застанала на не повече от пет-шест метра от него в новото кафене и внимателно слушаше един от цялата сюрия пенсионирани преподаватели от колежа, които – според израза на Ръс – се „залепили като гербови марки“ за новата помощник-управителка на книжарницата още при първата й поява в студентското градче.
За Том беше момент на истинско удоволствие. Тук, в това изолирано средище на южняшкото образование, където всеки се правеше на много зает, сякаш това определя значимостта на съществуването му в големия и далеч по-важен външен свят, най-сетне се бе появил човек, който имаше смелостта да изглежда свободен и приветлив, да диша спокойно и да отдели минута-две наистина да изслуша събеседника си. Представете си само!
Както Том вече знаеше, името й беше Роуз Калахан и бе наета от Тед Питс, управител на книжарницата, да „върти кафенето“ и да „разнообразява духовния живот на общността извън сериозния учебен процес, като организира различни инициативи в книжарницата на колежа“. Каквото и да означаваше това. През последните две-три години Тед Питс бе сякаш пощурял – макар и по приятен начин – с идеите си да „изгражда общността“. Всички бяха във възторг от усилията му, с изключение на новия заместник-директор по финансите – хубава, към четиресетинагодишна випускничка на елитния университет „Дардън“, която обаче си беше спечелила прозвището Харпията* сред колегите си във факултета.
*Харпиите („похитителки“) в древногръцката митология са богини на вихъра и смъртта. – Б. пр.
Новата заместник-директорка бе получила поста миналата година, когато икономическият срив след 11 септември принуди колежа да бръкне дълбоко в значителните си авоари, които по принцип никой не обичаше да харчи. Още с пристигането си Харпията публично изрази тревога, че разни „фриволности“, като „изграждането на общността“ на г-н Питс, още повече влошавали финансовата ситуация на колежа – а именно с „финансова ситуация“ започваше и свършваше всяка нейна мисъл. Решението на Тед Питс да наеме Роуз Калахан като свой заместник (и „главен строител на общността“) се възприе от всички като хвърляне на ръкавица на Харпията – своеобразен бунт срещу скъперническия юмрук, с който беше стиснала самата душа на колежа. За огромно облекчение на преподавателите Тед винаги се беше радвал на един вид „полунезависимост“, тъй като покриваше разходите на книжарницата чрез продажба на учебници и инвестираше печалбата от специализирани издания, дребни сувенири и кафета в своите усилия за „изграждане на общността“.
Роуз Калахан пребиваваше в колежа вече цял месец – обикновено предостатъчно време дори дребните детайли от миналото на новодошлия да бъдат извадени на бял свят и подробно обсъдени. Според Ръс обаче (който беше главен координатор на университетската клюкарница и следователно знаеше всичко) Роуз Калахан почти нямала кирливи ризи. Била на трийсет и седем, родом от Тексас. Или никога не е била омъжена, или била разведена, но без скандали – Ръс не беше сигурен кое от двете. Знаеше обаче, че живее сама и че не я гони непрестанно и неистово желание да завърти главите на всички мъже наоколо. Предстояло да се настани да живее в една от доста порутените къщички недалеч от старата плевня, само че там в момента ремонтирали спукания водопровод. Дотогава била отседнала в „Колидж Ин“. Преди да поеме работата в книжарницата, последно била живяла в Шарлотсвил, където две години управлявала книжарница в централния мол на града и с новаторските си идеи и организиране на интересни събития успяла да извади на печалба закъсалото предприятие. Освен това, според Ръс, Роуз Калахан умеела да говори интелигентно за книги – включително за литературата от осемнайсети век, каквато беше специалността на самия Ръс. Студентите пък започнали масово да споделят с нея своите тайни и неволи веднага след завръщането си от лятната ваканция, което бе едва вчера. Роуз се хранела в столовата и изглежда, й било еднакво приятно както да седи сама на масата си, така и да я споделя с непознати. Освен това била забелязана след работно време на километри от градчето, въоръжена с бинокъл, което показвало, че е или шпионка, или има хоби да наблюдава птици. Според Ръс по-скоро било второто.
– И изобщо не е хубава – бе му доверил Ръс, навеждайки се над бюрото на Том в онази поза на гимназист, който се прави на важен пред съучениците си в съблекалнята. Обикновено Ръс я практикуваше, когато играеше покер с колеги от мъжки пол, тоест често. – Искам да кажа, че носът й е бил чупен, и то по време на баскетболна тренировка в гимназията, представяш ли си! До твоята красива съпруга тя би изглеждала като Олив, приятелката на Попай Моряка.
Ръс, който беше отдавна разведен и вече гонеше пенсионна възраст, още обичаше да мисли за себе си като за славен покорител на женските сърца. При следващата реплика той с подчертана гримаса повдигна рунтавите си вежди.
– Тя е забележително самодостатъчна, ако разбираш какво искам да кажа. Всички в колежа са толкова заинтригувани от появата й, защото очевидно е съвсем сама, но въпреки това не се държи като жадна за внимание жена. И изобщо не се самоизтъква. Никога! Всъщност Роуз Калахан никак не говори за себе си. И в тази връзка, представа нямам дали си има любовник, нито дори дали е хетеросексуална. Не искам да кажа, че крие някакви тайни или нещо в този дух. Изглежда, просто намира за по-интересно да говори за живота на другите, отколкото за собствения си. Но въпреки цялата тази дразнеща резервираност, Роуз Калахан носи у себе си нещо, което ще накара мъжкото у теб да вдигне глава и да я проследи с поглед. Да, професор Пътнам, това се отнася дори и за теб!
Том се бе засмял на тези думи, без да вдига очи от затрупаното си с книжа бюро, и си бе помислил – може би за четирихиляден път – какъв безобиден стар глупак е Ръс. Беше готов да заложи всичките си пенсионни спестявания, че у него не е останал достатъчно „мъжки ентусиазъм“ да повдигне дори малкото си пръстче, нежели главата си. Поне до този момент.
Но ето я сега Роуз Калахан само на метри от него, а ето го и него самия, ококорен като малко момченце, подушило аромата на прясно изпечени курабийки.
В този момент Роуз вдигна очи и му се усмихна. Нещо вътре в Том започна да се надига и да се върти, а в ума му веднага изплува цитат от неговия кумир: Когато ви съгледах, сърцето ми към вас политна мигом и стори ме ваш роб!*
Откъс от "Малки чудеса" на Марта Удруф
