РОДИТЕЛСТВО, ИЛИ ДЕТЕТО КАТО ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВОТО
Въпреки че новороденото има същите човешки права като възрастния, непосредствено след раждането си, то няма шанс да ги упражнява. Малкото дете не е в състояние да се грижи за себе си и да взема разумни решения например за облеклото или храната си без помощта на родител. От това следва и различното разпределение на отговорностите за вземане на решения и че родителите и децата имат различни задължения и права в семейството. Тъй като знанията и уменията се натрупват постепенно, братята и сестрите на различна възраст и етапи на развитие имат различни задължения и права.
Първото задължение на родителя е да се опита да запази живота на детето. За тази цел той трябва да го предпази от опасности и щети и да задоволи основните му нужди, като подходяща храна, почивка и чистота. Освен това трябва да се погрижи и за умственото му развитието. Това включва разбиране и реагиране на емоционалните послания на детето, регулиране на поведението му, обучението и игрите с него. Родителят трябва да се ангажира отговорно със своята роля.
С други думи, на практика родителят трябва да може да се справя с грижите за детето и ако е необходимо, да поставя нуждите му пред своите собствени дори когато самият той би искал да спи, но детето има нужда от храна или други грижи. То от своя страна се привързва към родителя и се учи как да се защитава, да пази собственото си тяло, да преживява и управлява емоциите си и да участва в игри както с родителите си, така и с други хора.
Бебето вече на възраст за игри придобива представа за света по начин, който можем да разберем, ако направим описаното в следващите изречения упражнение. Представете си, че се намирате в напълно нов свят, в който петметрови същества говорят език, който не разбирате. Не познавате и предметите около себе си – единствените познати неща са гласовете и движенията на едно или две от съществата. Вдигат ви и ви взимат в обятията си, после ви връщат обратно, повиват ви и от време на време ви разповиват. Не знаете никакви думи, но когато заплачете, ви дават храна, гушкат ви или ви приспиват.
Постепенно започвате да разпознавате лицата на съществата около вас и осъзнавате, че принадлежите към същия вид. Започвате да разпознавате и предметите, особено ако сте ги изследвали с уста. След около шест месеца започвате да осъзнавате, че звуците, излизащи от устните на съществата, са думи и означават нещо и започвате да се опитвате да ги повтаряте. След около 12 месеца тренировки вече можете сами да кажете кратки думи, но продължавате да срещате неща и предмети, които не сте виждал преди и които не разбирате.
До третия си рожден ден научавате, че с реч можете да изразявате собствените си мисли, да предадете емоции и да задавате въпроси. Понякога обаче ви е трудно да приемете, че невинаги получавате това, което искате. Това ви кара да плачете и усещате, че ще избухнете. Понякога чувството на гняв е толкова силно, че може да крещите и да удряте другите. Също така не можете да предвидите какво ще се случи, ако се изкатерите нависоко и паднете или ако излезете да играете на шосето.
Целта на горното упражнение е да илюстрира какво може и какво не може да се очаква от малко дете. Най-важната задача на родителите през първите шест месеца е да се погрижат детето да не чака твърде дълго човешки контакт, утеха, храна или задоволяване на други основни нужди. Също така то трябва да бъде защитено през цялото време, защото не може да предпази себе си от падане например, когато се учи да се преобръща върху масата за повиване.
Детето се научава да яде различни храни, но все още не е в състояние разумно да реши с какво би трябвало да се храни. То вече може да разпознава част от дома и опасностите на заобикалящата го среда, но има нужда от не прекъсната защита и грижа от родител или друг възрастен. Дете в училищна възраст може вече да знае как да разпознава часа, но може да не е в състояние да определи кога трябва да се прибере вкъщи без родителска помощ.
Дете в училищна възраст може в познати обстоятелства и ситуации да знае как да се предпази (например, когато кара колело до училище), но се нуждае от родителска помощ, за да реши дали може да кара колело в центъра на града. Тийнейджър, от друга страна, може да изглежда независим и знаещ, но все пак се нуждае от много помощ от родителите си, за да се грижи за здравето и безопасността си, особено когато става дума за проблеми, свързани с тютюна, алкохола или секса.
За детето родителите и взаимодействието с тях са първата и важна среда за развитие. С появата на първото дете родителят или родителите трябва да помислят и да се научат как да се грижат за него и какво се очаква от тях, докато расте. За правата, свободите и отговорностите на децата е добре да се започне да се говори от най-ранна възраст. Родителите трябва да изработят правила – какво може да се прави и какво не. Развиващото се и растящо дете няма знанията и уменията да бъде господар на собствения си живот и за щастие, в нормални условия не е нужно да бъде.
През втората половина на първата година от живота на детето родителите трябва да поемат водеща роля и да израбо тят правила какво то може да прави и какво не. Най-важни са правилата, необходими да защитят детето и да запазят живота му. Това са правила, свързани с опасни неща (игра с остри предмети, излизане на пътното платно, катерене нависоко, оставане само навън или прекалено закъсняване в града и т.н.), основните жизнени нужди (разнообразна диета, подхо дящо облекло и др.) и неприемливо поведение (не трябва да се нараняват други, да им се отнемат играчките и т.н.).
Вторите по важност правила са тези, улесняващи семей ния живот. Те включват как да се държим (правила за поведение на масата за хранене, как да говорим вкъщи и извън дома и т.н.) и общи правила в дома (къде да оставим вещите, да се погрижим за почистването и т.н.).
Третият тип са гъвкавите правила. Например, въпреки че не е позволено да се ляга късно в делничните дни, това може да бъде разрешено на официалните празници. Родителското ръководство и правилата, които то определя, улесняват живота на децата, защото създават приемственост в семейството и усещане за навици. Също така усещането за сигурност на децата расте, когато знаят, че определени неща са забранени, а други се случват по един и същи начин, по едно и също време.
Особено в ранна детска възраст родителското ръководство е важно за развитието на вътрешното чувство за сигурност на детето, тъй като въображението му измисля всякакви заплахи. За детето е важно да усеща и да знае, че родителите се грижат за него, че са способни да го защитят от всички чудовища и злодеи навън.
