Откъс от 24 глава „Деветте божи заповеди“
От нищо природата прави нещо.
В началото има твърда скалиста планета; след това има живот, и то в изобилие. В началото – голи хълмове; след това – потоци с риби, папур и червенокрили трупиали. В началото – жълъд; след това – дъбова гора. Бих искал и аз да мога така. В началото – къс метал; след това – робот. В началото – малко жици; след това – мозък. В началото – малко древни гени; след това – динозавър.
Как се прави нещо от нищо? Макар че природата владее този номер, не сме научили много от наблюденията си върху нея. Научили сме повече от неуспешните си опити да създадем сложност и от обединяването на тези уроци с дребните ни успехи в подражанието и разбирането на природните системи. Затова от пределите на компютърната наука, от границите на биологичните изследвания и от усамотените ъгли на интердисциплинарните експерименти съставих Деветте Божи заповеди, които управляват измътването на разни неща от нищо:
• Разпределяй съществуването.
• Контролирай от ниско към високо ниво.
• Култивирай нарастваща възвръщаемост.
• Отглеждай част по част.
• Наблягай на периферията.
• Почитай грешките си.
• Не се стреми към оптимални решения; преследвай множество цели.
• Търси постоянно неравновесие.
• Променяй самата промяна.
Тези девет закона са организационните принципи, които откриваме да действат в най-разнообразни системи – от биологичната еволюция до компютърната игра „СимСити“. Разбира се, не искам да кажа, че това са единствените закони, необходими за създаването на нещо от нищо; все пак от множеството наблюдения, натрупани в науката за сложността, тези принципи са най-обхватните, най-ясните и най-представителните общи положения. Смятам, че човек може да стигне доста далече в ролята си на бог, ако се придържа към тези девет правила.
Разпределяй съществуването. Духът на пчелния кошер, поведението на икономиката, мисленето на суперкомпютъра и животът в мен са разпределени между множество по-малки единици (които от своя страна също могат да бъдат разпределени). Когато сборът от частите може да даде в резултат нещо повече от частите, тогава това „повече“ (това нещо от нищо) се разпределя между частите. Където откриваме нещо от нищо, установяваме, че то се получава от област с множество взаимодействащи по-дребни елементи. Всички най-интересни за нас загадки – животът, интелектът, еволюцията – се откриват в почвата на големите разпределени системи.
Контролирай от ниско към високо ниво. Когато всичко е свързано с всичко в разпределена мрежа, всичко се случва наведнъж. Когато всичко се случва наведнъж, обширните и бързоподвижни проблеми просто заобикалят всяка централна власт. Затова цялостното управление трябва да произтича от най-скромните независими действия, предприемани успоредно на местно ниво, а не от някакво централно командване. Множеството е способно да се самоуправлява, а в територията на бързите, мащабни и хетерогенни промени е способно да управлява единствено множеството. За да получите нещо от нищо, контролът трябва да почива на най-ниско ниво, където е простотата.
Култивирай нарастваща възвръщаемост. Всеки път, когато използвате някаква идея, език или умение, вие ги усилвате утвърждавате и увеличавате вероятността да бъдат използвани отново. Това явление се нарича положителна обратна връзка или лавинообразен ефект. Успехът ражда успех. В Евангелието този принцип на социалната динамика звучи така: „Който има, нему ще се даде.“ Всичко, което променя обкръжението си, за да увеличи производството на самото себе си, играе играта на нарастващата възвръщаемост. Играят я и всички обширни, устойчиви системи. Законът действа в икономиката, биологията, компютърните науки и човешката психология. Животът на Земята променя Земята, за да получи още живот. Доверието ражда доверие. Редът поражда повече ред. Който има, нему ще се даде.
Отглеждай част по част. Единственият начин да създадете работеща сложна система е да започнете с работеща проста система. Опитите да се изгради наведнъж организация с високо ниво на сложност – например интелект или пазарна икономика – вместо да се отгледа постепенно, неизбежно завършват с провал. За да се състави прерия, е нужно време – дори да разполагаш с всички съставки. Времето е нужно, за да може всяка част да си опита силите срещу останалите. Сложността се изгражда, като се сглобява малко по малко от прости модули, способни да оперират самостоятелно.
Наблягай максимално на периферията. Светът е нееднородно творение. Хомогенното цяло трябва да се адаптира към света чрез периодични революционни сътресения, едно от които рано или късно го убива. Разнообразното хетерогенно цяло, от друга страна, може да се приспособява към света чрез хиляди всекидневни миниреволюции, пребивавайки в състояние на вечен, но никога фатален кипеж. Разнообразието предпочита отдалечените граници, покрайнините, потайните кътчета, миговете на хаос и изолираните групи. В икономическите, екологичните, еволюционните и институционалните модели здравата периферия ускорява адаптацията, повишава еластичността и почти винаги е източник на нововъведения.
Почитай грешките си. Хитрият номер върши работа за кратко, докато го научат и всички други. За да се издигнеш над обичайното, е нужна нова игра или нова територия. Само че процесът на излизане от конвенционалния метод, игра или територия е неразличим от грешката. Дори най-блестящият акт на човешкия гений, ако го анализираме, се основава на опита и грешката. „Да бъдеш грешка и да те отхвърлят е част от Божия замисъл“ – пише поетът мистик Уилям Блейк. Грешката, била тя случайна или умишлена, трябва да стане неразривна част от процеса на съзидание. Еволюцията може да се възприема и като системно управление на грешките.
Не се стреми към оптимални решения; преследвай множество цели. Простите машини могат да бъдат ефективни, но сложните адаптивни механизми не могат. Една сложна структура има много господари и не може да служи изключително на нито един от тях. Вместо да се бори за оптимизация на всяка функция, обширната система може да оцелее само като осигури задоволително ниво на голям брой функции. Една адаптивна система например трябва да търси компромис между използването на познат път към успеха (оптимизиране на действаща стратегия) и отклоняването на ресурси за изследване на нови пътища (т.е. изразходване на енергия за изпробване на по-малко ефикасни методи). Толкова много импулси се смесват във всяка сложна същност, че е невъзможно да разгадаем кои са реалните причини за оцеляването ѝ. Оцеляването е многопосочна цел. Повечето живи организми са толкова разнопосочни, че представляват по-скоро глупави разновидности, които функционират по случайност, отколкото прецизно въплъщение на белтъци, гени и органи. Когато създавате нещо от нищо, забравете за елегантността; работи ли, значи е красиво.
Търси постоянно неравновесие. Нито постоянството, нито неспирната промяна подпомагат творчеството. Доброто творчество също като добрия джаз трябва да балансира между стабилната формула и дисхармоничните ноти. Равновесието е смърт. И все пак, ако една система не се стабилизира в някаква точка на равновесие, тя не е по-различна от експлозия и също така мъртва. Нищото в такъв случай е едновременно равновесие и неравновесие. Нещото е устойчиво неравновесие – състояние на непрекъснато балансиране на ръба, между вечното движение и вечното избягване на пропадането. Фокусът върху тази непостоянна граница все още е неразгаданата мистерия, светият граал на съзиданието, предмет на търсенето на всички богове любители.
Променяй самата промяна. Промяната може да се структурира. Това правят обширните сложни системи: координират промяната. Когато от сложни системи се изграждат изключително мащабни системи, тогава всяка система започва да влияе върху организацията на другите системи и в крайна сметка да ги променя. С други думи, ако правилата на играта се съставят от по-ниско към по-високо ниво, тогава има вероятност взаимодействащите сили на ниско ниво да променят правилата на играта в движение. С времето се променят и самите правила на промяната. Еволюцията – в популярния смисъл на тази дума – се отнася за промяната, която дадена същност претърпява във времето. Еволюцията в по-дълбокия смисъл на тази дума се отнася за това как правилата за промяна на тези същности се променят с времето. За да получите максимум от нищо, трябват правила, които се променят сами.
Откъс от "Извън контрол" на Кевин Кели
