Повечето от нас, които си изкарваме прехраната с работа, го правим в организации от един или друг тип. Затова нека изследваме отговорността ни към себе си в тази сфера, като разгледаме какво означава концепцията за отговорността в нея и как един такъв тип отговорност може да бъде стимулиран в контексти, в които хората работят съвместно за постигането на общи цели.
Неотдавна бях помолен от една фирма, в която работеха около две хиляди души, да работя с „по-низшите хиляда служители“ по изграждането на отговорно отношение като част от фирмената култура. Отговорих, че бих искал да започна не с по-низшите хиляда служители, а с висшите ръководители, някъде около стотина души, като обясних, че ако не мога тях да ангажирам с този проект, ако не успея да спечеля техния ентусиазъм и подкрепа, начинанието по никакъв начин няма да бъде успешно. Главният изпълнителен директор отказа; той не искаше да участва; смяташе това за проблем на „персонала“. Самото това ми показа защо неговата компания имаше проблеми. Във всяка една организация личната отговорност и отчетност – както и промяната във фирмената култура – започват от върха.
Всяка съвременната бизнес организация е мощен генератор на ценности. Принципите, въз основа на които тя работи, и начинът, по който се отнася към своите служители, доставчици и клиенти, излъчват сигнали навън подобно на радиопредавател. Днес един бизнес е не просто място за стоки и услуги. Той е социален клуб, общност, школа и дори – като източник на заучени ценности – църква. Това е среда, която може да има дълбоко въздействие върху душите.
Никой не може да остане незасегнат от начина, по който се отнасят към него по осем часа на ден, пет дни в седмицата – нито да остане безразличен към етиката на поведението, наблюдавано у неговите делови партньори и началници. Една компания, чиито лидери и мениджъри демонстрират високо ниво на почтеност като личности, отговорност и уважение към отделните хора, оказва един тип влияние; компания, чиито лидери и мениджъри демонстрират точно обратното, оказва друг тип влияние. Но и двата типа влияят – непосредствено – върху самата организация и в крайна сметка върху културата на обществото като цяло.
Малко лидери и мениджъри разбират естеството на своята отговорност като ролеви модели и пропагандатори на ценности. Впечатлението ми е, че повечето не я разбират. Те не съзнават колко внимателно са наблюдавани и че дори и най-малките подробности в начина, по който говорят и се държат, не остават незабелязани – те не знаят какво влияние имат. Не разбират и как се оформят организационните култури, да не говорим за това как тяхното собствено влияние се разпростира извън границите на организацията, в която работят.
Едно нещо обаче става все по-ясно, и то е, от какво се нуждаят компаниите, ако искат да са конкурентоспособни в една бързопроменяща се глобална икономика – икономика, в която основният източник на богатство не са земята, машините или капиталът, а идеите, информацията, умовете. Каквито и достойнства да имат управлението на тоталното качество, реинженерингът, оптимизирането на размера или която и да било друга модна понастоящем управленска методика – а техните достойнства не подлежат на оспорване, – основното предизвикателство пред всяка бизнес организация днес е как да направи така, че работната сила да дава най-доброто от себе си: да направи своите служители иновативни, с постоянен стремеж към усъвършенстване, и отговорни.
„Как – чудят се бизнес лидерите – да накараме нашите служители да поемат повече персонална отговорност за успеха на компанията ни? Как да създадем една култура на личната отговорност?“
Важността на тези въпроси произтича от изключително големите новости в бизнеса през последните десетилетия. Ние направихме преход от една икономика на производството към икономиката на информацията. Научните и технологичните открития от решаващо значение се правят все по-бързо. Темпът на промените неизбежно се ускорява все повече и повече. Старият командно-административен маниер на управление отстъпи място на един нов модел, активно търсещ интелектуалния принос на всеки участник в производството – независимо на каква позиция е в организацията. Отмина времето, когато един бизнес се управляваше от няколко човека на върха, които притежаваха всичките необходими знания и те бяха, които мислеха за всичко, а всеки, стоящ по-долу в йерархията, просто следваше техните инструкции. Сега, с навлизането на компютрите, знанието става достъпно за всички в организацията и от всеки един се очаква да поеме отговорността да допринася с идеи за постигането на целите на компанията. От служителите се изисква способност за самоуправление и независимо мислене. Когато се сблъскат с някакви трудности или проблеми, от тях се очаква и да започнат да търсят решения. Подчинението вече не е чак толкова голямо достойнство, каквото беше преди; то беше заменено от изискването за новаторство и отговорност. Предизвикателството е: как могат организациите да вдъхновят едно това поведение?
Колкото по-успешно съумеят да отговорят на това предизвикателство, толкова по-голямо предимство те ще имат пред конкурентите си на пазара – а с това ще допринасят и за налагането на отговорността в обществото ни.
Една бележка преди да продължим: много малко от това, което говорим в тази глава за организациите, не важи едно към едно и за брака, отглеждането на децата и за семейния живот изобщо. Затова се надявам, че читателите, чийто интерес не включва света на бизнеса, все пак ще намерят в настоящия анализ идеи, които да могат успешно да приложат и в неделовата сфера.
Откъс от „Да поемеш отговорност“, Натаниъл Брандън
