Обърнеше ли се назад към миналото си, Джери ясно различаваше няколко момента, в които животът му бе променил посоката си, всеки път към по-лошо. Най-екстремната промяна на курса се бе получила в онзи следобед през октомври 2005 г., когато той намери родителите си обезобразени на пода в избата. Още обаче не беше ясно дали тази промяна ще е към нещо по-добро или още по-лошо.
Той дълго седя на стълбите и обмисляше положението. Терез продължи да дисекцира Ленарт и Лайла с наличните инструменти, докато той не я помоли да престане, понеже звукът му пречеше да си събере мислите. Тя понечи да се приближи до него, но той ѝ нареди да спре на място и Терез седна в локвата кръв на пода.
Той предполагаше, че всеки друг би изпаднал в паника, би се разпищял, би повърнал или нещо подобно. Сцената пред очите му бе възможно най-отблъскващата. Но, изглежда, гледането на филми с изключително насилие си имаше и положителни ефекти. Той беше виждал какво ли не, да, даже по-ужасни неща от извършеното от Терез. Тя поне не беше изяла родителите му, да кажем.
Или пък той просто бе така зашеметен, че можеше да приеме ситуацията само като сцена от филм, в който е принуден да участва. Само дето не разполагаше със сценария и нямаше представа какво да прави.
Наясно беше, че е длъжен да се обади в полицията; обмисли информацията, научена от филмите и криминалните сериали. Разбираше, че има алиби, което лесно може да се провери, но и с всяка отминала минута става все по-слабо. Не знаеше откога са мъртви Ленарт и Лайла, но Терез трябва да е работила доста, за да докара телата им до това състояние.
Естествено, най-лесно бе да се обади и да каже цялата истина. Вероятно щеше да си изпати, задето е знаел за съществуването на Терез, а не е докладвал в полицията, можеше и да прекара година в пандиза, но това щеше да е всичко. Щяха да погребат Ленарт и Лайла, а Терез щеше да бъде затворена в лудница. Край на историята.
Не. Не. Никак не му беше по вкуса. Не искаше да става така. Преди всичко го гнетеше частта с Терез в лудница. Колкото и откачена да беше – а това никак не беше малко, – все пак не искаше да си я представи как се люшка напред-назад, затворена в някоя килия до края на живота си. Значи бе длъжен да измисли друг изход, при това бързо.
След кратък размисъл се спря на доста безумен план, но в момента по-добър не му хрумваше.
– Терез? – продума той.
Момичето не го погледна, но все пак извърна глава по посока на гласа му.
– Мисля, че трябва да идеш...
Той се спря, за да формулира по-ясно мисълта си.
– Сложи си други дрехи.
Момичето не реагира. Той не искаше да отиде при него, не искаше да приближава местопрестъплението и да се контаминира, както беше терминът, да остави следи. Повиши глас:
– Върви си в стаята. Сложи си чисти дрехи. Веднага.
Момичето стана и остави кървава следа по пътя си през мазето. Джери се качи в къщата, намери спален чувал, пакет хляб на филии, тубичка хайвер и фенерче. Излезе навън, заобиколи къщата и слезе в мазето през другата врата.
Като внимаваше да не стъпи в кръвта, влезе в стаята на Терез и я видя, седнала на леглото и загледана в стената. Беше си облякла чист черен гащеризон, но русата ѝ коса беше омазана със засъхнала кръв, а ръцете, лицето и краката бяха покрити с почти черни съсиреци. За първи път, откакто започна цялата история, стомахът на Джери се обърна от погнуса. Частите от родителите му по кожата на Терез му се видяха по-отблъскващи от гледката на телата им.
– Ела – промърмори той. – Да вървим.
– Къде?
– Навън. Трябва да се скриеш.
Терез поклати глава.
– Не навън.
Джери затвори очи и въздъхна. В хаоса, създаден от Терез, напълно бе забравил, че тя има и други проблеми със светоусещането си освен очевидните. Видя се принуден да се съобрази с представите ѝ.
– Големите идват – зашепна той. – Идват насам. Скоро. Трябва да бягаш.
Момичето сви рамене сякаш се мъчеше да се защити от идващ удар.
– Големите?
– Да. Те знаят, че си тук.
С едно-единствено движение момичето скочи от леглото и грабна брадвата от пода. И по нея имаше следи от употреба. Тръгна към Джери.
– Стой – извика той. Терез спря. – Какво смяташ да правиш с тая брадва?
Терез вдигна и после свали брадвата.
– Големите.
Джери отстъпи една крачка, за да е сигурен, че е извън обсега ѝ, и заговори:
– Окей, окей. Сега ще те попитам нещо и трябва да ми отговориш честно.
Джери изсумтя срещу собствената си глупост. Та кога бе чувал Терез да лъже? Никога. Не вярваше изобщо да е способна на това. И все пак въпросът му се нуждаеше от отговор. Посочи брадвата.
– Смяташ ли да ме посечеш с това?
Терез поклати отрицателно глава.
– Смяташ ли да ме посечеш или прободеш, или... да ме повредиш по какъвто и да било начин?
Терез пак поклати глава. Джери остави за по-късно чуденето за причината Терез да се отнася към него по-различно, отколкото към родителите му. Точно сега го интересуваше единствено дали е животозастрашаващо да стои близо до нея. За всеки случай добави:
– Хубаво. Защото, ако ми направиш нещо, големите ще дойдат да те вземат. Веднага. Бум, ясно ли е? Не бива с пръст да ме докосваш, ясно?
Терез кимна. Джери си помисли, че всичките му измислици по същество се верни. Нареди на Терез да си обуе обувките и докато излизаха, се стараеше да я държи под око.
Той отвори вратата на мазето, но Терез стоеше като залепена за пода, отказваше да помръдне и се взираше в мрака навън с ококорени очи. Опитите на Джери да я привлече, да я увещае не доведоха до нищо, затова той се направи, че наостря уши, и прошепна с престорен ужас:
– Давай, сестричке. Те идват, те идват. Чувам машините им!
Най-сетне краката на Терез се отлепиха от земята и Джери се принуди да отстъпи от пътя ѝ, когато тя се втурна към вратата, притиснала брадвата към гърдите си. Тя изскочи на двора и панически се заоглежда наляво-надясно. Джери се възползва от случая и побягна с нея към гората.
Откъс от „Малка звезда“, Йон Линдквист
