Той е мъж в добро здраве, със захар и кръвно налягане в нормата. Пенсия – над средната, с тенденция към тавана.
– Бъ... пенсия! – мърмори господин Бъ. – Кой ти чака на едната пенсия!
И докарва допълнително – от игра на карти. Турнирът по бридж-белот в кварталното кръчме е от сутрин до вечер. Там господин Бъ е професор.
– Бъ... професор! – възразява на титлата. – Направо съм академик...
Учил е картите по учения – във времената на Варшав¬ския договор. Няма сега такива учения, откак сме в НАТО.
– Бъ... НАТО! – възмущава се господин Бъ от съюзни¬ците. – За какво ми е туй НАТО! Едно време имахме тех¬ника – съветска! А сега нищо – един хеликоптер ни остана! Не за парад, за срам – натовците ни унищожиха армията! А братята там на Червения площад какви танкове изкараха! С такъв танк ще прегазят и Берлин, и Брюксел, и Лондон! Го¬ляма работа са братята!
Иначе си има роден брат.
– Бъ... брат!
Не го обича – скараха се още по земеразделянето и не си говорят... Виж, братята от Изтока ги чувства по-истински, по-родни. Бил е там навремето, учили са го да козурива, да марширува, да пие водка! Затова вярва – един ден те ще се върнат! На танк или на катюша!
Готви се господин Бъ за този ден – ще ги срещне с хляб и сол. На тяхната техника. Има москвич в гаража си – произ¬веден 80-а, ама като нов. Лъска го, припалва го, зарежда аку¬мулатора... Да е в постоянна бойна готовност. За всеки ден кара форд втора употреба – ама колко да го кара, от кръчме¬то до дома и обратно.
– Бъ... форд! Слаба ракия! Москвичът – това е голяма работа!
Пали цигара – нищо, че в кафенето е забранено!
– Бъ... забранено! – гневи се на Евросъюза. – Тия от Брюксел ги измислиха забраните! Да ни мъчат – без цигари, без домашна ракия... Краставиците – и те по техен стандарт! Не признавам аз европейски стандарт, признавам само „Рус-кий стандарт!“...
– Нали синът ти е в Брюксел! – подкача го барманът, до¬като му налива водка от любимия „стандарт“.
– Бъ... Брюксел! – вкисва се господин Бъ. – Там знайш колко е тъпо! Три дена седях – скука! Няма какво да видиш! А в Москва – Червен площад, мавзолей... Къде им е на бел¬гийците мавзолея, аз да ги питам!
– Че що синът ти скучае в Брюксел? – пита го един от карето, докато раздава картите. – Да иде в Москва, да работи в Кремъл...
– Бъ! – ръмжи господин Бъ. – Я си гледай картите!... И не давай акъл, ами продължавай да даваш, че ги взех на „всичко коз“!
Щом ги е взел, така ги играе – в шампионски стил, че за противника не остава ръка. Истински професор по белота, направо академик!
А иначе е просто господин Бъ... Един Бъ...лгарин.
2015 г.
Послепис от днес: Господин Бъ прочита във вестника, че близо до Москва е открит военен парк Патриот. Там руските деца могат да пострелят с истински пистолети, автомати и гранатомети, да се повозят на истински танкове, да маршируват със строева крачка по плаца, а на обяд да получат военна дажба. Новината умилява господин Бъ, връща го години назад... Проронва сълза за миналото и се размечтава за бъдещето. Вижда се как той, дядото, води двамата си внуци до Москва, а после – и в парк Патриот. Вдига телефона и звъни на сина си в Брюксел: – Каква Москва, бе тате! – смее се синът му. – Аз смятам да заведа децата в Париж, а там наблизо има Дисниленд... „Няма кой да играе с полковника“ – щеше да си помисли господин Бъ, ако беше чел не Маркс, а Маркес.
Фейлетон от „Обърни се със смях назад”, Михаил Вешим
