Възраждането на забулването от седемдесетте години на ХХ в. насам предизвиква голям изследователски интерес в западните научни среди – особено от страна на антрополози, социолози и политолози, занимаващи се с проблемите на близкоизточните общества. Повечето от тях не се фокусират върху богословските интерпретации или анализи на значението, което булото има за мюсюлманката според текстовете на ислямската религиозна традиция. Тези съвременни социални учени изучават „кодовете“, които булото носи, и аргументите на женската мотивация за завръщане към него в контекста на съвременния ислямизъм. Критикувайки начина на възприемане на хиджаба от западни феминистки и други светски идеологии, този тип изследователи се опитват да представят съвременното му функциониране като част от активния личен избор на жената за изразяване на набожност и благочестие, дори като форма на протест, но не и като пасивно приемане на налагано ограничение и символ на потисничество.
Същевременно авторите, които изследват в дълбочина темата за „новото забулване“ в арабския свят, акцентират и върху необходимостта изучаването на религиозната мотивация да бъде допълнено от разбирането, че забулването предоставя на жената по-големи възможности в новите икономически и социални условия, доколкото допринася за по-голямата свобода при придвижването на жените на обществени места, за по-лесното намиране на работа в смесена среда и по-голямото уважение от страна на мнозинството . Тези съвременни интерпретации на полисемията на хиджаба чрез методологическия апарат на различни научни полета се опитват да докажат, от една страна, практическите еманципаторски възможности на булото в мюсюлманска културна среда, но, от друга страна, отчитат непрестанното политическо инструментализиране на неговата религиозна символика от страна на ислямистките движения. Разгледаните по-долу тези принадлежат на автори, които са сред най-често цитираните в световната академична литература и интелектуални дебати по темата за забулването на жените.
Антропологът Фадуа ал-Джунди посвещава по-голяма част от своите изследвания на започналото през седемдесетте години на ХХ в. в Египет забулване сред жените. Характеризирайки ги като представителки на единно ислямско женско движение, ал-Джунди извежда на преден план важната роля на политическия ислям върху това движение през последните години и го описва по следния начин: „Появи се нова египетска жена – образована, придобила някаква професия, не произхождаща от елита и забулена. Булото е част от едно уверено движение със силно послание, символизиращо началото на синтез между модерност и автентичност.“ Според изследователката забулените жени от това движение в никакъв случай не могат да бъдат характеризирани като изостанали, необразовани и угнетявани. Напротив, много от студентките с „новия хиджаб“ имат задълбочени познания за своята религия и се ползват с авторитет в ислямистките среди. Освен ролята на забулването в египетските университети ал-Джунди разглежда и разпространението на това явление извън академичните среди, като прави извода, че асоциирането на хиджаба и „ислямското облекло“ със задълбоченото изучаване и познаване на ислямската религия постепенно изчезва, когато движението се разпространява извън университетските кампуси и хиджабът става обичайна част от живота на Кайро и другите големи градове .
Откъс от книгата „Ислямът и забулването на жените в арабския свят“
