Случва се така, че когато правим проучване отвъд определена дълбочина, напускаме сферата на психологическите категории и навлизаме в сферата на най-големите мистерии на живота. Дъното на душата, до което се опитваме да проникнем, се разтваря като ветрило и разкрива осеяните със звезди небеса.
Бруно Шулц
С течение на годините мнозина изследователи са проявявали особен интерес към проблема със съвпаденията, защото именно такива събития биха могли да бъдат интерпретирани като доказателство, че светът притежава по-голяма скрита хармония, порядък и смисъл, отколкото предполага съвременният разум. Подобно на аномалната ситуация, с която се сблъсква Нютоновата физика в края на XIX век в резултат на експеримента на Майкълсън–Морли, с който бива измерена скоростта на светлината, синхроничността представлява явление, което, просто казано, не би трябвало да се среща – поне не и в една произволна, безцелна Вселена. И все пак проблемът си остава неизяснен, защото независимо че съвпаденията често играят съществена роля в личен план, те трудно се поддават на обективна преценка. Само ако такива явления са в известен смисъл общодостъпни и широко разпространени, а не лични и необичайни, само ако архетипните модели бяха по-универсално разпознаваеми и свързани в по-голяма степен с колективния опит и света като цяло, а не спорадично в изолирани особени случаи, предположението за един по-дълбок порядък би могло да бъде доказано успешно по начин, който да повлияе на културния светоглед.
Един специален и крайно спорен клас синхроничности все пак като че ли действително отговаря на това описание. С развитието на кариерата му вниманието на Юнг бива все по-силно привлечено от древната космологична перспектива на астрологията, която приема за даденост наличието на систематично символично съответствие между положението на планетите и събитията в живота на човека. Става дума за тезата, общоприета от повечето други култури както и през по-ранните епохи на Запада, че Вселената е подредена така, че небесните движения и модели са синхронно съотносими с движенията и моделите на човешките дела по такъв начин, че да са едновременно разбираеми и смислени за човешкия разум. Юнг започва да се занимава с астрологически проучвания още през 1911 г., когато споменава за тях в писмо до Фройд. („Моите вечери са запълнени до голяма степен с астрологията. Правя астрологически изчисления, за да намеря ключ към сърцевината на психологическата истина. Наяве излизат забележителни неща...“) Интересът му постепенно прераства в основен фокус на неговите проучвания, а в по-късните си години Юнг се посвещава с изключителна страст на астрологически изследвания. „Астрологията – заявява той – представлява съвкупност от всички психологически знания на древността.“ Макар неговите публикувани приживе произведения да представят различни, а понякога и неясни възгледи по въпроса, очевидно е, че прозренията от астрологическите му изследвания оказват влияние върху много от неговите най-значими теоретични постановки от последния и изключително плодотворен етап от живота му (архетипна теория, синхроничност, философия на историята). От сведения от неговото семейство и други близки хора е ясно също така, че през последните десетилетия от живота си той използва анализа на наталните карти и транзитите като редовна и неделима част от клиничната си работа с пациенти като психоаналитик.10
Разбира се, астрологията не е на висока почит през по-голямата част от съвремието поради най-различни непреодолими причини. Няма съмнение, че нейните популярни прояви рядко са били такива, че да вдъхват доверие. Астрологията по принцип не може да се съгласува с представата за света, очертана от естествознанието на XVII–XIX век, според която всички природни явления – от движението на планетите до еволюцията на видовете – са разбирани като материални субстанции и механистични принципи, които функционират без цел или предназначение. Нито пък успява да превъзмогне склонността на съвременния начин на мислене, утвърден през Просвещението, да отстоява собствената си рационална автономност и да омаловажава по-ранни мисловни системи, които подкрепят някаква форма на примитивно participation mystique между човешката психика и един свят, претоварен от предпоставени структури на смисъл. Разбираемо е нежеланието на Юнг да даде по-голяма публичност на степента, в която използва астрологията. В контекста на убежденията и на господстващото научно мислене през ХХ век той вече е разширил границите на интелектуалния дискурс до възможния максимум.
ОТКЪС ОТ „КОСМОС И ДУША“, РИЧАРД ТАРНАС
