4-часовото тяло

Маунтън Вю, Калифорния, 22 ч., петък

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Повече от 20 000 души присъстваха на най-голямото музикално събитие в Северна Калифорния. Бяха дошли да чуят „Nine Inch Nails“, по-шумни и впечатляващи от всякога, на турне, което трябваше да им бъде последно.

Зад кулисите царяха по-изискани забавления.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

– Братле, влизам аз в тоалетната да си свърша работата, обаче поглеждам нагоре, и какво мислиш? Главата на Тим подскача равномерно нагоре-надолу в съседната кабинка. Кляка и става, дума не обелва.

Глен, оператор на събитието и мой приятел, избухна в смях, докато се опитваше да покаже техниката ми. Честно казано, мисля че бедрата му имат нужда от малко работа, за да се приближат поне малко до успоредно положение.

– Клекнах четиридесет пъти, ако трябва да съм точен – вметнах аз.

Кевин Роуз, основател на „Digg“, един от най-популярните сайтове в света, също избухна в смях и вдигна бирата си, за да полеем дребния инцидент. Аз обаче бях нетърпелив да пристъпя към основното събитие.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

През следващите 45 минути погълнах две големи пици с пиле и три шепи ядки с общо около 4400 калории. Беше четвъртото ми хранене за деня. Закуската се състоеше от две чаши сок от грейпфрут, голяма чаша кафе с канела, два кроасана с шоколад и два кекса с пълнеж от сладко и ядки.

По-интересната част от историята започна доста след като Трент Резнър напусна сцената.

Около 72 часа по-късно измерих индекса си на телесни мазнини с ултразвуков апарат, създаден от един физик в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“.

Графиката на последния ми експеримент сочеше, че телесните ми мазнини са слезли от 11,9% на 10,2%, т.е. общото количество мазнини е спаднало с 14% за 14 дни.

Как ли? Ами донякъде благодарение на добре премерен прием на чесън, захарна тръстика и чаени екстракти.

Процесът не беше особено труден. Направо детска игра. Бяха необходими само някои дребни промени. Така де, дребни, само ако ги гледаме поотделно, но в комбинация доведоха до смайващ резултат.

Искате да удължите периода, в който кофеинът разгражда мазнини? Нарингенинът, една полезна малка молекула в сока от грейпфрут, върши точно това.

Искате да повишите инсулиновата си чувствителност, преди да се натъпчете като прасе и да препиете веднъж седмично?

Просто добавете малко канела в сладкишите си в събота сутрин и проблемът е решен.

Искате да обуздаете глюкозата от кръвта си за около час, докато се наслаждавате на някоя калорийна бомба, без да изпитвате и капчица вина? Имате поне половин дузина опции.

Добре де, но чак пък да свалите 2% телесни мазнини за две седмици? Как е възможно да се постигне подобно нещо, когато куп лекари не спират да ви убеждават, че няма как да изгубите повече от килограм мазнини на седмица? Ето ви тъжната истина: повечето уж универсални правила, и това е едно от тях, изобщо не са минавали практически изпитания в търсене на изключения.

Не можете да промените вида на мускулните си влакна? Нищо подобно. Майната ѝ на генетиката.

Трябва да броите колко калории поемате и колко изгаряте? Това в най-добрия случай е половинчато решение. Отслабвал съм, преяждайки непрекъснато. Бог да благослови чийзкейка.

Този списък може да продължи до безкрайност.

Май някой трябва да пренапише правилата.

Ето на това е посветено „4-часовото тяло“

Откъс от „4-часовото тяло“, Тимъти Ферис