Г-н Грънчаров, кои са значимите инфраструктурни проекти, които сте реализирали досега?
След толкова години реализирахме водния цикъл на Луковит на стойност 20 млн. лв. Луковит има пречиствателна станция за отпадни води. Реката е вече чиста, за разлика от преди няколко години. Направена беше около 19 км канализация и около 12 км водопровод. Разбира се, остава въпросът с асфалтирането след водния цикъл. Малко по малко отстраняваме неудобствата за хората. Живот и здраве, до края на мандата ще решим проблема с последствията. За съжаление европейските мерки и програми не позволяват цялостно асфалтиране на това, което е изкопано.
Само изрязаната част ли?
Да, което ще рече, че остава язва за дадена улица. Дано в следващи програмни периоди този проблем бъде отстранен.
Там, където са най-големи язвите, с общински пари ли правите пълно възстановяване?
Не казвам, че са толкова големи язвите, но все пак след 2-3 години тези участъци дават дефекти. Нормално е в такива ширини, където температурните амплитуди са от минус 30 до плюс 40 градуса, да оказва влияние. Най-фрапиращо беше на главния път, първи клас: София-Русе. През града минава голямо движение - над 10 000 коли, в т. ч. камиони над 20 тона. Но АПИ тази година предприеха мерки и част от главния път е асфалтиран. Надявам се пролетта да бъде завършен. Другият голям инфраструктурен проект, който изпълнихме, е депото за неопасни отпадъци -т.нар.Система за неопасни отпадъци. В нея участват пет общини. Луковит е водещата. Другите са Червен бряг, Тетевен, Ябланица и Роман. Те депонират битовите си отпадъци в депото на Луковит. Сега сме обявили концесия, за да отговорим на критериите за голямата част от отпадъците да бъдат сепарирани. Тоест, да увеличим живота на клетките. Там проектът е на стойност около 22 млн. лв. и системата работи приблизително 2 г. и половина.
Как функционира сдружението - някои общини се оплакват, че колегите им не плащат редовно и се трупат дългове към водещата община?
При нас не е така. Тук проблемът ни е голямата корекция по проекта в размер на 1 000 000 лв. Тя е наложена на водещата община, което е изключително тежко за нас на базата на 10-те милиона годишен бюджет. Сега с кредити плащаме по тази корекция.
Не сте ли я обжалвали?
Не можахме, защото във времето имаше разминавания. Когато беше наложена, нямаше предвидена процедура за обжалвания. След това ни казват, че сме изпуснали сроковете. Но ще опитваме докрай да обжалваме, защото е абсолютно некоректна. Смятам, че просто бяха определени едни 5%, които държавата наложи на всички други.
На базата на какво все пак е наложена тази санкция?
На едни смешни аргументи. Дребни детайли, сред които това, че ръководителят на строителството трябва да отговаря на определени условия. Ръководителят трябваше да има определен трудов и специфичен стаж. Той беше работил 10 години в тази фирма. Те ни искаха да кажем,че този именно човек е работил като ръководител и на друг обект. Сложно е за обяснение и малко смешно. Въпрос на виждане. По-скоро за мен това беше някаква матрица за корекции. Но няма да го оставим, ще го обжалваме. За останалото - общините си плащат, засега това е факт. По-скоро работим за надграждане на проекта. Морфологичните анализи показват, че над 50% от депонирания отпадък са зелени и строителни отпадъци. Миналата седмица се събирахме със сдружението да решим как тези отпадъци да бъдат отстранени и депонирани отделно, а не като битов отпадък. Ще разчитаме и на хората, ще направим кампания за разделно събиране, защото въпрос на време е да започнат да се налагат и санкции за това.
Така трябва да реализирате и икономии?
Това е водещото. Дали ще ги спестим от такси, дали от депониране, дали от това, че няма да ни е необходима следваща клетка за изграждане - от всичко това се спестява. Така, че това бяха основните два проекта. Скоро правихме справка по въпроса. За над 80 млн. лв. са реализирани проекти.
Вероятно и при вас е имало период на затишие, между двата програмни периода и честите избори?
Да. Хората искат всичко сега, веднага, а в крайна сметка всички сме виновни, че постоянно искаме промяна в политическото управление. Всяко сътресение оказва голямо влияние най-вече в общините. И ставаме виновни без вина.
Санирането на жилищните блокове донесе ли очакваното удовлетворение за живущите в тях?
Определено. В самото начало беше трудно. Знаете каква кампания се водеше - че едва ли не ще им бъдат взети жилищата. Абсолютно негативна. Но ние успяхме бързо да направим първото сдружение, колкото и трудно да беше. Нашият град имаше четири блока, които отговаряха на условията. Три от тях са вече санирани. Тоест, 75% реализирани, но нашите блокове са по-малко, с по-малко хора се работи, с познати хора. А дали има ефект!? Ефектът е поразителен. Горе-долу три пъти по-ниски разходи. Това беше уникална програма. Дано да продължи, защото има други блокове, които ще отговорят на новите изисквания. Всички направиха сдружения след като видяха ефекта при първите.
А как се разви казусът с единствения несаниран апартамент от блок "Кръгояр"?
Това е последният блок, който санираме. Още не е завършен. Имаме несъгласие с изпълнението - и общинската администрация, и хората. Когато изпълнителят отстрани всички забележки, ще го приемем. По-скоро аз бях причината да остане този апартамент така, за да се види пълният абсурд в мисленето на някои хора. Когато се завърши проектът, ще бъде саниран и въпросният апартамент. Защото, извинявайте, но фасадата не е собственост на притежателя на апартамента. Исках да се види, че има хора със "странно мислене".
За какво стигат средствата от общинския бюджет?
За нищо. Успяваме да асфалтираме някоя и друга улица, да поддържаме направеното, да си покриваме първичните разходи. Държавата трябва, независимо кои са управляващите, да си промени отношението спрямо общините. Помня какво казваше министър Дянков: „Ние - държавата, вие - общините". А ние всички сме за хората и това деление е безсмислено. В град като Луковит например имаме повече икономика отпреди 10-ти ноември. Тук има наистина работещи предприятия. Друга е темата дали заплатите са високи или ниски, какви са им разходите. Но се получава парадокс, че бизнесът плаща само данък сгради, такса смет и данък МПС в общината. Всички други данъци отиват в държавата, а тя ги разпределя както прецени. Аз съм давал пример с общини, където няма никакъв бизнес и не се плащат никакви данъци на държавата, а получават средства на общо основание. Винаги ми е звучало комично, когато един министър каже: "От вас, кметовете, зависи да създавате работна среда за бизнеса". Но как да го направя, когато държавата прибира всичките данъци на тези фирми!? Рано или късно този въпрос трябва да се реши.
А имате ли финансова подкрепа от централната власт?
Какво да ви кажа. През септември имаше едно постановление на Министерския съвет, което разпредели средства от бюджета на част от общините. Луковит не сме в тях. Няма ни и в последното разпределение от миналата седмица. Преди няколко години премиер беше г-н Пламен Орешарски. Тогава имаше едни 500 млн. лв. за публични инвестиционни проекти. За съжаление тогава кметът на община Луковит беше от партия ГЕРБ. От всичките общини от Ловешка област само Луковит не получи средства. Парадоксът е, че и нашите не дават, и чуждите не дават. Европейските възможности поне са за всички и бързите, не големите –успяват. Аз не мога да се оплача. За съжаление, които и да са управляващите, отъждествяват успеха на дадената община със съответното държавно управление, което не е точно така. В крайна сметка една партия - "наша" или "ваша", дали ще бъде на власт е без значение. Трябва да има ясни и конкретни правила. Ние си изпълняваме нашите задължения, но ни пропускат. Аз съм шеста година кмет. Ние основно можем да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони. Малките ни села не отговарят на критериите на програмата. И ние в селата по селската програма нищо не можем да направим. Това също е парадокс. На мен ми е изключително трудно да го обясня на хората, а от мен не зависят нещата. Можеше много по-добре да се направи. Друг е въпросът дали бюрокрацията в държавата го иска. Друг парадокс е да правим общи устройствени планове, в които да определяме развитието на общината в следващите 30-50 години. В същото време някой някъде да създава програми и тя казва: "Ти сега не може да направиш стадион, трябва да правиш болница: или "Ти не може да правиш детска градина, трябва да правиш стадион или парк". Правилата трябва да ги определя администрацията и общинският съвет, затова се събират тези хора. В момента е точно обратното.
Ако има нещо оптимистично в цялата картина, която описвате, е, че правителството не помага на общини, които се справят добре. При вас дали е така?
Точно така е. Правителството смята, че няма нужда да се помага на общини, които сами се справят. Но за мен правилно е точно обратното - да се помага там, където добре се справят. Където имат желание - да им се помага още повече. Справянето е вид ентусиазъм и когато човек загуби ентусиазъм, тогава вече не може да помогне никой. Извинявайте, но в села на Луковит през последните 30-40 години не е сложен метър асфалт по улиците. В голяма част от селата 70% от улиците са им черни и калдъръмени. Не ни е възможно да ги направим със собствени средства. Затова се ядосвам на тези постановления за раздаване на пари. Гледам вчера – отпуснати пари за площад на село с 300-500 човека. А ние, в центъра на България, ще газим в кал. Абсурдно е. Трябва да има някаква прозрачност, степенуване на проблемите. За съжаление само можем да изговорим проблемите, а други трябва да ги решават. Затова има избори, трябва да е свежа паметта на хората.
