Пореста скала, образувала се по време на едно от най-големите вулканични изригвания на Земята, е погълнала толкова много вода, докато е ерозирала, че е създала огромен резервоар през вековете, сега заровен дълбоко в земната кора, пише Live Science.
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Масивният воден резервоар е скрит дълбоко под океанското дъно край бреговете на Нова Зеландия. Това може да обясни защо регионът преживява земетресения със забавено движение, установиха учени.
Морската вода се е заключила във вулканични скали, които са се образували преди 120 милиона до 125 милиона години по време на ранната креда, когато лава с размерите на САЩ изригнала през земната кора и се втвърдила в огромно плато, казват изследователите. Оттогава дебели слоеве седимент са покрили тези скали и са погребали всяка следа от изригването на 3 километра под морското дъно на Тихия океан.
ОЩЕ: Атлантида на Тихия океан. Как науката пренебрегна цял континент
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Изследователите са картографирали линия на разлом по източния бряг на Северния остров на Нова Зеландия и са открили, че тези древни скали са необичайно „мокри“, като водата съставлява почти половината от обема на ядрата, пробити от океанското дъно.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
„Нормалната океанска кора, след като стане на около 7 или 10 милиона години, трябва да съдържа много по-малко вода“, казва водещият автор на изследването Андрю Гасе, морски геофизик и сеизмолог, който провел изследването в Института по геофизика на Тексаския университет (UTIG).
Плитките морета, които заобикаляли древното вулканично плато, може да са ерозирали скалите в пореста пчелна пита, която е погълнала водата и я е съхранила като водоносен хоризонт. Този подгизнал от вода терен бавно се трансформирал през вековете, поглъщайки повече вода, докато скалите се трансформирали в глина и се заравяли.
Изследователите откриха този подводен резервоар на 15 км от разлома Хикуранги, или зоната на субдукция, където Тихоокеанската тектонска плоча потъва под Австралийската плоча и в мантията на Земята. Триенето между тези плочи предизвиква необичайни, бавни земетресения, които могат да продължат с месеци и да не причинят почти никакви щети на повърхността на Земята. Известни също като „бавно приплъзване“, тези земетресения се случват само на няколко места по света, включително в северозападната част на Тихия океан, Япония, Мексико и Нова Зеландия.
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети
Събитията с бавно приплъзване често са свързани със заровени водни запаси, твърдят учените. Тъй като една тектонска плоча се плъзга под друга, водата, съдържаща се в скалите, може да създаде условия на високо налягане, които забавят процеса и предотвратяват внезапни приплъзвания.
Новооткритият воден резервоар може да се дължи на безобидните, бавни земетресения, които се случват на всеки една или две години при разлома Хикуранги, пишат учените в изследване, публикувано в списанието Science Advances.
„Това е нещо, което допускаме от лабораторни експерименти, и е предсказано от някои компютърни симулации, но има много малко ясни полеви експерименти, които да тестват това в мащаба на тектонска плоча“, казва съавторът на изследването Демиан Сафър, професор в катедрата по земни и планетарни науки.
ОЩЕ: Геолози откриха древна тектонска мегаплоча
Изследователите са използвали сеизмично сканиране, за да създадат 3D изображение на подводния регион и да открият резервоара. Но за да определят колко далеч се простира в кората и да потвърдят ефекта му върху налягането около разлома, те ще трябва да пробият дълбоко океанското дъно, казва Гасе.
„Не можем да видим достатъчно дълбоко, за да разберем точно ефекта върху разлома, но можем да видим, че количеството вода, което се спуска тук, всъщност е много по-високо от нормалното“, казва той.
