Паунът със своето пищно оперение се явява една от най-красивите птици на планетата – до момента, в който не започне да издава звуци.
Резкият глас на пауна в съчетание с красотата на неговите пера са изиграли голяма роля в съдбата на тази птица.
Обикновеният, или индийски паун (Pavo cristatus Linnaeus) е най-разпространеният вид паун. Той не се подразделя на подвидове, но има цяла редица цветни вариации. Женските са сравнително невзрачни, докато характерен признак на мъжкия е яркото оперение, което грешно се приема за опашка.
Гигантското цветно ветрило, което разперва паунът, се състои от 200 пера, прикриващи истинската опашка. А този орган при пауните, напротив, е абсолютно невзрачен, малък и се състои само от 20 пера.
В продължение на столетия човекът е отглеждал пауните като декоративни птици. Но към началото на ХХ век в Европа тази мода отминала. Неприятният глас, в съчетание с причинените щети в градината, не оправдали удоволствието от гледката. Сега тази птица в полуопитомено състояние може да се срещне в Индия; в дивата природа паунът е разпространен в тази страна, както и в Пакистан и Шри Ланка.
Продължителността на живота на пауните е около 20 години. До около година и половина мъжките и женските изглеждат еднакво, но след това при мъжките започват да се развиват горните пера и се оформят напълно към три години. Разпервайки ги, мъжките привличат женските. Резкият "мяукащ" глас на пауна също се явява част от брачните игри – той ознаменува началото на битката за харесалата му женска.
Впрочем двата тези ритуала се явяват формалност. Пауните са полигамни – всеки мъжки живее с група от 3-5 женски, а те на свой ред свободно посещават партньори от съседните "хареми".
В Индия паунът се явява национална и свещена птица. Маукащият му вик тук се превежда като "Ела, дъжд!". За сушавата страна това е важен призив, но в действителност сезонът на размножаване на пауните просто съвпада с времето, предшестващо сезона на дъждовете.
