Ако самодоволно вярвате, че сте прави при несъгласие с приятел или колега, ново изследване показва защо всъщност може да грешите.
Изследователи са открили, че хората естествено приемат, че разполагат с цялата информация, от която се нуждаят, за да вземат решение или да подкрепят позицията си, дори когато това не е така, пише Science Daily.
Изследователите нарекли това „илюзия за информационна адекватност“.
„Открихме, че като цяло хората не спират да мислят дали може да има повече информация, която да им помогне да вземат по-информирано решение“, казва съавторът на изследването Ангъс Флетчър, професор по английски език в Университета на Охайо.
Учени откриха как се формира репутацията
„Ако дадете на хората няколко части от информацията, които, изглежда, се подреждат, повечето ще кажат: „това звучи правилно“, и ще се придържат към това“, казва Флетчър.
В изследването се включили 1261 американци, които са участвали онлайн. Те били разделени на три групи, които прочели статия за измислено училище, в което липсва достатъчно вода. Едната група прочела статия, която посочвала само причини защо училището трябва да се слее с друго, което има подходяща вода; статията на втората група давала само причини двете училища да останат разделени и да се надяват на други решения; а третата контролна група прочела всички аргументи за сливането на училищата и за това да останат разделени.
Изводите показват, че двете групи, които са прочели само половината от историята – или само аргументите за сливането, или само аргументите против сливането – вярвали, че имат достатъчно информация, за да вземат адекватно решение, казва Флетчър. Повечето от тях заявили, че ще следват препоръките в прочетената статия.
„Тези, които разполагаха само с половината информация, всъщност бяха по-уверени в решението си да се слеят или да останат разделени от тези, които разполагаха с пълната история“, пояснява Флетчър. „Те бяха съвсем сигурни, че решението им е правилно, въпреки че не разполагаха с цялата информация.
Освен това участниците, които разполагали с половината информация, смятали, че повечето други хора биха взели същото решение като тях.
Учени откриха как се формират страшните спомени
Има и добра новина от проучването, казва Флетчър. Някои от участниците, които били прочели само едната страна на историята, по-късно прочели аргументите на другата страна. И много от тези участници били готови да променят решението си, след като разбрали всички факти.
Това може да не работи през цялото време, особено по вкоренени идеологически въпроси, казва той. В тези случаи хората може да не се доверят на нова информация или да се опитат да я преформулират, за да отговаря на техните предишни възгледи.
„Но повечето междуличностни конфликти не са свързани с идеология. Те са просто недоразумения в хода на ежедневния живот“, уточнява Флетчър.
Тези констатации предлагат допълнение към изследванията на така наречения наивен реализъм – вярата на хората, че тяхното субективно разбиране за дадена ситуация е обективната истина, обяснява Флетчър. Изследванията на наивния реализъм често се фокусират върху различните разбирания на хората за една и съща ситуация.
Но илюзията за адекватност на информацията показва, че хората могат да споделят едно и също разбиране – ако и двамата имат достатъчно информация.
Утрото наистина е по-мъдро от вечерта, потвърдиха учени
Флетчър, който изучава как хората се влияят от силата на историите, казва, че хората трябва да са сигурни, че имат пълната история за дадена ситуация, преди да заемат позиция или да вземат решение.
„Както открихме в това изследване, има го този режим по подразбиране, в който хората смятат, че знаят всички релевантни факти, дори и да не е така“, казва той.
„Първата ви стъпка, когато не сте съгласни с някого, трябва да бъде да си помислите: „Има ли нещо, което пропускам, което би ми помогнало да видя неговата перспектива и да разбера по-добре позицията му?“ Това е начинът да се борим с тази илюзия за информационна адекватност.“
Изследването е публикувано в списание PLOS ONE.
