За първи път американски лекари трансплантираха два свински бъбрека на човек наведнъж. При подготовката за операцията геномът на животното е бил изчистен от участъци, които предизвикват реакция на отхвърляне от човешките имунни клетки. Описанието на работата е публикувано от American Journal of Transplantation, съобщава ТАСС.
Трансплантацията на животински органи на хора дълго време беше възпрепятствана от реакцията на човешката имунна система, която отхвърля чуждите тъкани. Биолозите са решили този проблем едва в началото на последното десетилетие: тогава те се научили как да премахнат гените, отговорни за работата на системата „приятел-враг“, използвайки геномния редактор CRISPR/Cas9. Благодарение на това учените са трансплантирали сърце на прасе първо в тялото на бабуин, а след това в гръдния кош на смъртно болен човек.
Трансплантираха успешно сърце от прасе на човек
През есента на миналата година учените за първи път трансплантираха и друг орган от прасе - бъбрек, на човек. Сега Джейми Лок от Университета на Алабама в Бирмингам и колегите му са надградили този успех и са извършили първата успешна трансплантация на два бъбрека на човек едновременно, които са отгледани в тялото на прасета. За този експеримент учените се нуждаели от разрешение от роднините на 57-годишен мъж, който изпаднал в кома и дарил органите си на науката.
Учените са използвали това тяло, за да разберат дали свинските бъбреци могат да работят в човешкия организъм. Става дума за това, че ефективността на бъбреците и вероятността от появата на проблеми в тяхната работа силно зависят от налягането в кръвоносните съдове. При хората този показател е много по-висок, отколкото при прасетата, така че медиците се опасявали, че в резултат на трансплантацията бъбреците на прасето ще получат увреждания дори при 100% имунна съвместимост на органите.
В Япония за първи път проведоха операция на гръбначен стълб с прилагане на iPS клетки
За да го осигурят, генетиците премахнаха или замениха с човешки аналози десет участъка от свинска ДНК, свързани със съсирването на кръвта, растежа на клетките и работата на системата „приятел или враг“. В резултат на това трансплантираните органи станаха не само „невидими” за имунната система, но и придобиха съвместимост с кръвоносните системи на носителите на всички видове кръв.
След отглеждането на няколко подобни прасета учените присадили бъбреците на пациент. И двата органа се вкорениха и през първия половин час след трансплантацията започнали да прочистват кръвта от токсини. През следващите три дни на наблюдения Лок и нейните колеги не са регистрирали никакви доказателства за кървене или други проблеми, потенциално свързани с високо налягане в кръвоносната система на човека.
Успешното завършване на тази операция според лекарите проправя пътя за подобни експерименти с участието на доброволци, страдащи от нелечими бъбречни заболявания. Лекарите се надяват, че благодарение на подобни трансплантации ще бъде възможно да се спаси животът на няколкостотин хиляди пациенти всяка година, които умират поради липса на подходящи донори за трансплантация на бъбрек.
