Изследване на американски политолог сочи, че войните на Съединените щати продължават толкова по-дълго, колкото по-изразена е степента на нарцисизъм на държавния глава.
Противно на общоприетото схващане, терминът нарцисизъм в психологията изобщо не означава крайна самовлюбеност – това понятие е много по-широко и по-сложно.
Политологът Джон П. Хардън от Ripon College (САЩ) е изучил данните за лидерството на 19 американски президенти, заемали поста на държавен глава от 1897 до 2007 г. Неговата цел била да идентифицира нивото на нарцисизъм на всеки от лидерите и да разбере как този фактор е повлиял на воденето на войни от страната. Изследователят е представил своите изводи в Journal of Conflict Resolution.
Впрочем по-рано същият специалист установи, че най-нарцистичните американски президенти са предпочитали да провокират конфликти с други големи държави, без да се обръщат към съюзници за подкрепа. Но този път Хардън стигнал до извода, че осемте лидери, които са получили най-висок резултат по скалата на нарцисизма, са провеждали военни действия средно 613 дни, в сравнение с лидерите, при които тази особеност била изразена в по-малка степен. Последните са водили войни средно 136 дни.
Най-нарцистичният президент на САЩ се оказал Линдън Джонсън, следван от Теодор Рузвелт на второ място и Ричард Никсън на трето. Най-ниски показатели набрали Уилям Маккинли, Уилям Хауърд Тафт и Калвин Кулидж. Те гледали на войната като на последно средство за разрешаване на конфликти и се стремили да прекратят военните действия възможно най-скоро. Освен това разделяли частните интереси от държавните.
Разбира се, изследователят анализирал и други фактори, които принуждавали държавните глави да продължат войната (например релефа на местността, военния опит на лидера и т.н.) или да се впуснат в нея, но според Хардън именно нарцисизмът на президента се оказва най-устойчивата „причина“ за продължителни конфликти.
Какво е нарцисизъм
Нарцисизмът в психологията е преувеличено мнение за собствения принос към обществото или група, известно още като прекомерна самовлюбеност или дори егоцентризъм. Това не е монолитно понятие, а цял спектър. До известна степен неговите характеристики присъстват у мнозина от нас, това е нормално и дори полезно в някои отношения. Например хората с нарцистичен темперамент често са амбициозни, грижат се за себе си и постигат голям успех в кариерата.
В зависимост от това как са изразени нарцистичните наклонности и дали пречат на живота, спектърът на нарцисизма може да бъде разделен на четири части:
- индивидуални особености;
- характер;
- акцентуация;
- разстройство на личността.
Характерът и акцентуацията са варианти за здравословна проява на нарцисизъм, а разстройството на личността вече е психиатрична диагноза.
Крайната степен на нормата е нарцистичната акцентуация на личността. Това означава, че нарцистичните качества на характера са толкова изразени, че в някои случаи започват да пречат на човека. Те могат да засегнат отношенията му с другите или професионалната сфера. Но тяхното влияние не е толкова сериозно, че да се диагностицира разстройство на личността. Например те могат да доведат до конфликти с ръководството или да попречат на човек да се отвори искрено към друг, да снеме маската на идеалността.
Какви качества се считат за нарцистични
Въз основа на нарцистичния въпросник за личността, един от най-популярните инструменти за идентифициране на неклинични случаи на нарцисизъм, следните качества могат да се считат за нарцистични:
- Демонстративност. Изразява се в идеята за собствената необичайност, уникалност, физическа привлекателност и способност за влияние на другите.
- Авторитетност. Увереност в притежаването на лидерски качества, способност за влияние на другите, власт над хората, способност за постигане на успех.
- Избраност. Усещане за собствена особеност, очакване на изключително добро отношение, уважение, признание на собствените заслуги, подчинение на собствените изисквания и желания.
- Суета. Стремеж да изглеждаш добре в очите на другите, необходимост от потвърждение на собственото превъзходство, желание да се чуват ласкателства от другите.
- Самодостатъчност. Увереност в своята независимост от хората при постигане на резултати, компетентност, отговорност за вземането на решения, увереност в правилността на своите действия, способност да се живее в съответствие със собствените желания.
- Превъзходство. Убеденост в необикновеността и уникалността на своята личност, наличието на специални постижения и таланти, заслужаването на подходящо признание от другите.
- Експлоатация. Увереност в своята способност за използване на другите хора, лекота на манипулиране на другите за постигане на собствените цели, способност за добро разбиране на другите, за влияние върху поведението им и убеждаването им в нещо.
Заедно с тези черти често се срещат такива характеристики като повишена чувствителност към срам, перфекционизъм, чувство на вътрешна празнота и самота.
Изброените по-горе черти са прояви на нарцисизъм като личностна черта, тоест норма. За да бъде диагностициран някой с нарцистично разстройство на личността, съгласно американската класификация на болестите DSM-5, той трябва да проявява пет или повече от следните признаци на нарцисизъм в ранна зряла възраст:
- Преувеличено, необосновано чувство за собствена важност и таланти (величие).
- Фантазии за неограничени постижения, влияние, власт, интелект, красота или идеална любов.
- Вяра в собствената особеност и уникалност, придружена от потребност да се общува само с хора от най-високо ниво.
- Необходимост от безусловно възхищение.
- Убеденост в правото на награда.
- Експлоатация на другите за постигане на собствени цели.
- Липса на емпатия.
- Завист към другите и вяра, че другите му завиждат.
- Арогантност и надменност.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Хора от "тъмната триада" обичат криптовалутите, казват психолози
