Недалеч от град Валенсина де ла Консепсион (провинция Севиля, Испания) се намира един от най-големите комплекси от мегалитни гробници в Европа – Монтелирио. Паметникът заема площ от около 450 хектара и включва множество гробове, заобиколени от ров. Всички те са датирани към медната епоха (за този регион – 3200 – 2200 г. пр.н.е.).
Повечето гробове са колективни, както и в други енеолитни мегалитни гробници на Пиренейския полуостров. Но през 2008 г., малко встрани от основните гробни камери, археолозите открили необичаен гроб.
В него се намирали останките само на един човек, който въз основа на стандартен антропологичен анализ бил идентифициран като мъж, починал на възраст 17 – 25 години. Анализът на стронциевите изотопи в костите установил, че той е израснал по тези места, а не е дошъл там в съзнателна възраст. До него бил открит много богат набор от погребални дарове.
Знатните дами от Тъмните векове били погребвани в африканска слонова кост
Това са значителен брой предмети от висококачествен кремък и планински кристал, изделия от мед, изделия от слонова кост и дори един цял бивник на африкански слон. Освен това в гроба бил намерен керамичен съд, върху който по-късно са открити следи от канабис и вино.
Гробът бил покрит с каменни плочи, върху които имало друг комплект дарове, съдържащи, между другото, черупки от щраусови яйца и уникална кама от планински кристал. Изследователите стигнали до извода, че тези приношения са направени известно време след смъртта на човека от долната камера. Тоест дори след доста дълго го помнели и му носели дарове.
Нищо дори близо до подобно не е открито в археологически обекти, датиращи от енеолита. Антрополозите смятали, че човекът, погребан в единичния гроб в Монтелирио, е бил най-влиятелният и знатен човек в Иберия от медната епоха. Чак до появата на полуострова на носителите на културата на камбановидни чаши представители на енеолитните общности почитали паметта му.
Лодка за оня свят. В подводна пещера сред кости е открито кану на маите
В списание Scientific Reports е публикувана статия, чиито автори твърдят, че обществото от медната епоха в Иберия е било устроено доста по-различно от това, което се е смятало преди. Марта Кинтас-Пеня от университета в Севиля и нейните колеги изследвали един от зъбите на предполагаемия владетел на Иберия от медния век.
Те провели пептиден анализ на зъбния емайл, за да проверят наличието на половия диморфен белтък, образуващ емайла – амелогенин. В резултат учените идентифицирали наличието на гена AMELX, който произвежда амелогенин и се намира на X хромозомата, но не открили гена AMELY, който се среща само при мъжете. Авторите на изследването стигнали до извода, че владетелят на Иберия е била жена.
Такова откритие позволява, по мнението на учените, да се интерпретират други находки от Монтелирио по различен начин. На 100 метра южно от единичното погребение се намира двукамерна гробница. В нея са погребани 25 души: 20 – в голяма камера, двама – в малка, и още трима – в коридора. Всички погребения са по-късни от единичното. Според радиовъглероден анализ експлоатацията на гробницата на Монтелирио е започнала около 2875 – 2700 г. пр.н.е. и е прекратена през 2805 – 2635 г. пр.н.е.
Авторите обръщат внимание на това, че 15 от 20 погребения в голямата камера са женски. Малката камера е била силно нарушена през римския период, така че е невъзможно да се определи полът на погребаните там.
В Турция откриха крепост, видяла хетите и Александър Македонски
Всички жени са били на възраст между 20 и 49 години към момента на смъртта. От гробницата са извадени голяма колекция от артефакти, много от които са направени от екзотични суровини, включително слонова кост, планински кристал, злато и дори кехлибар. Освен това някои от жените били облечени в изискани тоалети, украсени с хиляди перфорирани мъниста, направени от седеф.
Според учените такива богати (макар и не толкова богати като тези на владетелката на Иберия) погребения показват високия статус на погребаните жени и факта, че дамите са играли важна роля в управлението на обществото по това време.
Изследователите отбелязват, че в нито едно от детските погребения, датиращи от медната епоха, никой не е открил следи от поне някакъв вид гробни дарове. Те смятат, че в Иберия от енеолита не е имало практика децата да наследяват знатност и богатство. Обществото е било подредено по такъв начин, че се ценели само личните качества на човек, смятат учените.
Въз основа на тези предположения те стигнали до извода, че дамата от единичното погребение е постигнала високото си положение, уважение и вероятно власт самостоятелно. Освен това нейните сънародници са пазили спомена за тази жена още няколко поколения, чак до смяната на епохата.
