Слънчевите затъмнения са известни със своята предсказуемост. Благодарение на астрономите наблюдателите могат точно да изчислят как да влязат в пълната ивица на затъмнението, която е широка само няколкостотин километра. Регулярността на движението на небесните тела позволява да се изчислят слънчевите затъмнения за много стотици години напред и назад.
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Астрономите знаят и изчисляват позициите на планетите, на техните спътници и на космическите апарати с фантастична точност – тогава откъде може да се появи несигурност? Става дума за въртенето на Земята около нейната ос.
В природата няма постоянни величини (с изключение на основните физични константи и техните производни) и няма достатъчна точност на измерване. С появата на атомните часовници стандартът за време, базиран на дните, трябвало да бъде изоставен: тяхната дължина е обект както на добре предвидими регулярни смени, така и на хаотични колебания.
Към първото се отнася влиянието на лунните приливи, което увеличава продължителността на денонощието с 1,7 – 2,3 милисекунди за столетие (величината зависи от метода на изчисление). Хаотичните колебания са предизвикани от преразпределение на масата спрямо оста на въртене на Земята: въздушни и океански течения, сеизмични и много други явления. Ако част от масата се отдалечи от оста, например когато полярните ледени покривки се топят, Земята забавя своето въртене, и обратно.
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Графика на отклонението на земното време от универсалното (в секунди) за периода от 720 г. пр.н.е. до 1567 г. сл.Хр. Линиите отбелязват стойности, усреднени по различни методи, а символите – резултатите от изчисленията по известни източници и свидетелства, събрани до 2015 г. / F. R. Stephenson et al. / Proceedings of the Royal Society А
Историческите доказателства за пълните слънчеви затъмнения помагат да се реконструира историята на въртенето на Земята. Ширината на лунната сянка обикновено не надвишава няколкостотин километра, а линейната скорост на въртене на земната повърхност е няколкостотин метра в секунда. Ако Земята не се окаже на място само с десет минути до момента на затъмнението, цялата ивица ще се измести от изчислената позиция.
Изследвайки древни и средновековни свидетелства за слънчеви затъмнения, астрономите са реконструирали въртенето на Земята през последните три хиляди години, но в тази „хроника“ имало празнина от Ранното средновековие, от което са запазени твърде малко летописни свидетелства. През 1000 г. сумарното отклонение е било половин час, в началото на новата ера – цели три часа, а в интервала между тези дати може да бъде час, дори два.
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
Учени от университета в Цукуба, Япония, начело с Хисаши Хаякава са запълнили тази празнина, като анализирали византийски хроники от четвърти до седми век от новата ера. В летописите били открити свидетелства за пълни слънчеви затъмнения през 346, 418, 484, 601 и 693 г. и едно от тях станало особено показателно.
Съвременните изчисления предсказвали само частично затъмнение в столицата на Византия – Константинопол – през 418 г., но хронистът Филосторгий твърди, че в този ден е станало тъмно като нощ и на небето се виждали звезди. Други хроники позволили да се пресъздаде пълната картина: през пети век забавянето на въртенето на Земята леко снижило своя темп, а през следващите два века, напротив – то се ускорило. Благодарение на това затъмнението в Константинопол наистина се оказало пълно.
Ивицата на слънчевото затъмнение в Константинопол на 19 юли 418 г., изчислена според предишните данни и според новия модел, който отчита допълнителното изпреварване на въртенето на Земята. Hisashi Hayakawa et al. / IOP Publishing
Най-вероятно такива дългосрочни колебания в скоростта на забавяне на въртенето на Земята са свързани с бавни процеси: топене на ледници или промени в режима на циркулация на разтопеното желязо в ядрото на Земята.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Земята изведнъж започна да се върти по-бързо. Нашата планета регистрира най-краткия си ден
