Археологически открития в Улпия Траяна Сармизегетуза показват рядко срещан факт. Градът, построен от император Траян след дако-римските войни, е пълен с храмове, посветени на множество божества, като най-странните са посветени на палмирските богове.
Почти век и половина се провеждат археологически проучвания в Улпия Траяна Сармизегетуза – първия град, основан от римляните на днешна територия на Румъния.
Нови картини и детайли са открити в храма на Есна (ВИДЕО)
Римската колония е създадена в първите години след дако-римските войни от началото на втори век и се развива през следващия век и половина като космополитно селище, което е нараснало до население от над 20 000 души.
Древният град бил населен предимно от семейства на ветерани от римската армия, заселени тук от други краища на Римската империя, а неговият просперитет бил осигурен от природните ресурси на Дакия, експлоатирани от римляните: златни и железни мини, солни мини, кариери, обширните пасища и гори на провинцията. Дакийското влияние е изключително слабо в римския град в центъра на провинцията.
„За 40 години изследвания бяха открити два или три възможни дакийски керамични фрагмента, няколко десетки фрагмента от норико-панонски произход и безкраен брой римски керамични фрагменти. Следователно романизацията е била незабавна и окончателна. Състояла се е от преселници, чиито имена знаем от стотици запазени надписи. Много от тях били ветерани от легионите, воювали с даките. Разбира се, тук има елементи отвсякъде. В допълнение към абсолютното мнозинство римски имена (cognomina) от 76%, откриваме гръцки (20,5%), сиро-палмирски (1,5%), тракийски (0,4%) и илирийски (0,2%) имена. Независимо от произхода, начинът на изразяване е римски“, посочват археолозите в работата „Сармизегетуза – началото на Римска Дакия“.
Улпия Траяна Сармизегетуза е била не само „столицата“ на провинция Дакия, но и неин религиозен център, както показват множеството антични храмове, открити на нейна територия. Най-внушителният от тях е Капитолия – построен върху руините на по-старо светилище, в средата на II век, в чест на бог Юпитер, чийто култ е пренесен в Дакия от римляните.
Останките от Капитолия – опустошен от пожар – били открити близо до Форума (площад) в центъра на селището, а според археолозите в Античността дорийският храм, в центъра на който е имало 4 – 5-метрова статуя на бог Юпитер, е щял да доминира над околните сгради.
Боговете на Палмира в Сармизегетуза
Религиозният живот на местните в Улпия Траяна Сармизегетуза е бил изключително оживен, показват археологическите открития. Най-старите от тях датират от около 1880 г., когато местен жител, разоравайки земята си, открил руините на храм, посветен на божествата на Палмира.
Свещеният хитон на Александър Македонски. Уникални находки в Царските гробници на Вергина
През втори век провинция Дакия е имала връзки с древния град на Изток, понастоящем на територията на Сирия, която също е била под римско управление в Античността. Три култови сгради, посветени на божества от Палмира, са открити в Улпия Траяна Сармизегетуза. Един от тях е бил изследван и това лято, съобщават от Националния исторически музей на Румъния.
„Тазгодишните археологически проучвания имаха за цел да завършат разкопките на една от най-емблематичните сгради в Сармизегетуза, т.нар. Храм на палмирските богове. Освен храма, посветен на божествата на Палмира, разположен извън градските стени на хълма Делинештилор, е открита и друга сграда, в чиито руини са намерени надписи, посветени на боговете на Палмира. Археологическите проучвания, проведени между 2007 – 2011 и 2016 – 2021 г., доведоха до откриването на седалище на школа, която има форма, подобна на светилищата в провинция Сирия, като тези в Дура Европос“, информират от музея.
Надпис, направен върху мраморна плоча, свидетелства за триада божества от Палмира, начело на които е Бел (Sol Invictus – Непобедимото Слънце), от който след това се отличават Малагбел и Ярхибол, издигнати за здравето на император Александър Север (222 – 235). Друг надпис свидетелства за поклонници на бог Малагбел, а третият запазва част от името на Ярхибол.
Освен това друг надпис, изглежда, показва, че строителните работи по сградата са започнали още по времето на Септимий Север (193 – 198) или по време на съвместното му управление с Каракала (198 – 211).
През втори век, на фона на сътресенията в провинция Дакия, разположена на северните граници на Римската империя, три гарнизона от Палмира са разположени на днешната територия на Румъния, в Тибискум (близо до Карансебеш), Поролисум (близо до Залъу) и Улпия Траяна Сармизегетуза.
Разкопки разкриват нови тайни в древен Вавилон
„От редиците на тези войници и ветерани в Дакия се формират важни общности на палмирени, които по-късно стават римски граждани. Към тях се добавят богати търговци от Палмира, които имат връзки с керваните, пътуващи на Изток. Много от тях са били част от елита от Улпия Траяна Сармизегетуза и други градове на Дакия, като могат да бъдат разпознати по специфичните си имена: Темес, Забдибол, Аудео, Малкус, Якуб и др. Най-важните общности на палмирени, засвидетелствани епиграфски, са известни в Улпия Траяна Сармизегетуза“, посочват археолозите в работата „Сармизегетуза – началото на Римска Дакия“.
От трети век античният град започва да запада, въпреки че през последните години от съществуването си римската провинция на север от Дунав се е наричала Дакия Феликс. Около 270 г. римската армия и администрация са изтеглени от Дакия под натиска на миграционните набези.
