В развитите страни има нужда от ново определяне на границите на тийнейджйърската възраст, твърдят експерти. По данни на сп. Lancet ако по-рано европейците ставаха възрастни на 19 години, то днес това се случва едва към 24-та година. Експертите твърдят, че нормата трябва да бъде въведена и в законите. Според други, обаче, ако се приеме новата възраст това ще доведе до това, че „младите хора ще станат още по-инфантилни.“
Основните причина за повишаване на възрастта на порастването са основно социални, пише още ВВС. Днес младите получават образование в продължение на повече години, по-късно създават семейство и раждат деца.
Учените отбелязват, обаче, че биологичното порастване също се забавя.
Кога започва пубертетът
Засега се смята,че преходният период започва, когато областта на мозъка, известна като хипоталамус, започна да отделя хормон, който задейства хипофизата и половите жлези, които започват да изработват мъжки или женски полови хормони.
Исторически, процесът започва около 14 година, но в редица държави с развито здравеопазване активирането на половите жлези постепенно започва да се случва все по-рано.
Например, във Великобритания, през последните 150 години първата менструация вече се случва с 4 години по-рано, така средната възраст на настъпването ѝ е 12-13 години.
Друг аргумент на учените, пледиращи за разширяването на рамките на възрастта, обхващаща пубертета е, че тялото продължава да расте и да се променя и след 19 години.
Например, мозъкът се развива още няколко години след времето, за което се счита, че сме станали възрастни.
Нежелание да се порасне
Младите хора в западните държави все по-късно се женят и раждат деца.
По данни на британското Национално бюро по статистика в Англия и Уелс средната възраст за първи брак през 2013 година е 32,5 при мъжете и 30,6 години при жените. Това е почти 8 години по-късно в сравнение с 1973 г.
Независимо от това, че много от привилегиите за възрастните се получават на 18 години, приемането на ролята в обществото на възрастните и отговорността, която идва с нея се случва по-късно.
По-късните бракове, раждането на деца и настъпването на финансова самостоятелност пораждат ситуация, в която периодът на „полузависимост“ при подрастващте става по-дълъг, отколкото е прието да се смята, смята директорът на центъра за детско здраве на Крамската детска болница в Мелбърн проф. Сюзън Сойър.
Социалните норми
Всички тези промени, трябва да се отразят в социалната политика в западните страни, настоява Сойър. Тя предлага действията към социални услуги за подкрепа на младежите да бъдат продължени до 25 години.
„Възрастовите категории винаги са много произволни, но днешното разбиране е в прекалено тесни граници. Периодът от 10 до 24 години е периодът, в който се развиват младежите“, обяснява тя.
