На следващия ден след бурен празник някой се чувства съвсем нормално, докато на друг му се иска да не е имало вчера. Нарколозите разделят абстинентния синдром на хронични алкохолици и интоксикация на здрави, независими от алкохол хора.
В много отношения тези състояния са сходни, но има и коренни различия. За алкохолика новоприетата доза алкохол сутрин може да облекчи тежките симптоми. За здравия човек самата мисъл за пиене е отвратителна.
За оценка на синдрома на махмурлука учените използват 11-бална скала. Изследванията показват, че само пет процента от хората са устойчиви на алкохол. При останалите всичко зависи от много фактори: генетични, физиологични, психологически. От значение са също полът, възрастта, хроничните заболявания.
Биологични механизми
Точните причини за махмурлука все още не са ясни. Най-вероятните са дехидратация (алкохолът действа като диуретик и извежда течностите от организма) и натрупването на ацеталдехид, който е токсичен продукт на разграждане на етанола. Освен това има данни, че алкохолът временно нарушава баланса на невромедиаторите – вещества, които предават импулсите между нервните клетки.
Алкохолът се преработва основно в черния дроб, където се образуват необходимите за това ензими. С помощта на алкохолдехидрогеназа (ADH) етиловият алкохол се окислява до ацеталдехид, който от своя страна с участието на ацеталдехиддехидрогеназа (ALDH) се превръща в оцетна киселина, която бързо се разпада на вода с въглероден диоксид и се извежда от организма.
Обикновено черният дроб метаболизира 90-95 процента от постъпващия етанол. Останалото излиза с урината и при дишане – оттам и характерната миризма. Ако няма достатъчно ензими, ацеталдехидът се натрупва, разрушава чернодробните клетки (хепатоцити) и нарушава синтеза на белтъци. Като цяло действа като силен токсин, предизвиквайки тежък махмурлук.
За производството на ADH и ALDH отговарят съответните гени. Учените са забелязали, че при носителите на определена мутация в гена ALDH2 (към тях се отнасят например хора от Източна Азия), алкохолдехидрогеназата се изработва по-бавно. Поради това те са по-малко устойчиви на алкохол, а махмурлукът им е особено силен.
При лица, генетично предразположени към алкохолизъм, зависимостта се развива по-бързо и по-често, като в ранните етапи толерантността към алкохола нараства бързо, а в по-късните етапи намалява до минимум. Освен ензимите важно е и състоянието на чревната микрофлора, което определя колко ефективно стомашно-чревният тракт се справя с преработването на алкохола.
Индивидуални различия
Постоянната употреба дори на малки дози алкохол води дотам, че черният дроб губи способността си да окислява ацеталдехида. С годините токсините, които увреждат клетките, се натрупват все повече и повече. Затова повечето експерти смятат, че махмурлукът става по-тежък с възрастта.
В същото време изследване на учени от университета в Утрехт (Нидерландия) свидетелства за обратното. Те анкетирали 761 души на възраст от 18 до 94 години и установили, че махмурлукът при по-възрастните е по-лек. Но това е само субективно мнение. Може би става дума за това, че с годините чувствителността към главоболие и гадене намалява.
Мъжете по-често се оплакват от тежък махмурлук, отколкото жените. Но нарколозите твърдят, че жените са по-възприемчиви към алкохола, чувстват се зле дори след малки дози. Според специалистите това се дължи на факта, че в женския организъм има по-малко вода и ензими, които разграждат алкохола.
Друг фактор е нивото на цитокините – маркери на възпалението. Дори болен зъб може да донесе много страдания. А продължителните възпалителни процеси, които придружават диабет, хроничен панкреатит, церебрална атеросклероза, сърдечни заболявания, значително увеличават риска от усложнения при алкохолна интоксикация.
Никотинът също е утежняващо обстоятелство. Особено когато човек пуши „само за компания“.
Психологически фактори
Дълго време се смяташе, че чертите на характера също влияят на махмурлука. Учени дори се опитвали да предскажат тежестта на последствията от злоупотребата с алкохол по нивото на невротизъм (степента на емоционална нестабилност).
Това обаче наскоро било опровергано. Всеки човек е засегнат от психологическите аспекти на синдрома на махмурлука – като тревожност и депресия. Има изследвания, които показват, че хората от всеки психо-емоционален тип при махмурлук възприемат света по-негативно, когнитивните им способности отслабват и реакцията им към външни стимули се забавя.
За организма екстреното възстановяване след нощен запой е физиологичен стрес, както при отравяне, заболяване или травма. Настъпват промени в имунната система, повишава се нивото на кортизол – хормона на стреса. Освен това се повишава кръвното налягане и се ускорява сърдечната честота. Всичко това е характерно за състоянието на тревожност.
Поради това се предполага, че тези, които са в състояние да контролират емоциите си в неблагоприятни ситуации, могат по-лесно да се справят със синдрома на махмурлука. Така британски учени са установили, че хората с нисък болков праг по-често се оплакват от тежък махмурлук. Може би те просто са по-съсредоточени върху неприятните симптоми.
Нарколозите предупреждават, че въпреки че хората се възстановяват от алкохолна интоксикация по различен начин, в дългосрочен план алкохолът засяга всички по един и същи начин. Черният дроб свиква с етанола и престава да произвежда ензимите, необходими за неговото разграждане. Махмурлукът като здравословна реакция на организма се заменя от абстинентен синдром. А това вече е болест.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Рецептата на разузнавачите, или как да не препиете на Нова година
