През Средновековието съдът разглеждал обвинения в сексуално насилие и често се произнасял в полза на жертвите. Такъв извод е направил изследовател, който е намерил и анализирал представителна извадка от документи, свързани със съответните искове.
Съвременната съдебна практика в делата за изнасилване на жени невинаги застава на страната на жертвата – зависи от предоставените доказателства. Преди десетилетия учените открили материали за дела за случаи на сексуално насилие от XV век, които показали, че в Северозападна Испания през Средновековието властите са обръщали внимание на подобни престъпления и са ги наказвали.
ОЩЕ: Бойни охлюви. Сревновековна мистерия, която още не може да бъде разгадана
Новата работа на Абел Лоренцо-Родригес, доктор по средновековна история от университета в Сантяго де Компостела, Испания, демонстрира, че съдилищата са се ръководили от подобна логика в Иберия и през VIII – XII век. Авторът направил този извод, след като събрал и анализирал всички налични писмени свидетелства. Изследователят работил с такива документи като хроники, жития и проповеди. В тях се съдържали различни сведения: оплаквания от първо лице на жени с истории за колективни или индивидуални изнасилвания от мъже и изявления, в които агресорите се признават за виновни. Научната статия е публикувана от списание Studia Historica. Historia Medieval, а в материал за The Conversation ученият описва по-подробно няколко случая.
При тълкуването на откритите текстове авторът на статията се сблъскал с различни препятствия. Например документите били написани на латински или други древни романски езици, което създавало лингвистична бариера; отсъствал правно точен еквивалент на съвременния термин „изнасилване“; не всеки източник описвал престъплението достатъчно детайлно за коректно тълкуване. Да формира максимално обширна и представителна извадка, от помощ на изследователя били лексикалният и дискурсивният анализ.
Средновековно сексуално насилие
Материалите, прегледани от автора на статията, съдържат достоверни свидетелства, че през Средновековието в различни страни случаите на сексуално насилие не са останали без необходимото внимание от страна на властите. Например в края на Х век момиче отишло в манастир и казало, че е било изнасилено от собствения си дядо. Освен това той признал писмено вината си и се съгласил в качеството на наказание за „незаконните отношения“ да прехвърли част от семейното имущество на манастира. При това дядото ясно споменава както семейните връзки, така и естеството на действията си. Въпреки че нищо повече не се знае за жертвата, от документите ставало ясно, че тя е имала възможност да съобщи за изнасилването и да постигне наказание за виновния.
ОЩЕ: Учени разказаха защо средновековните проститутки не са могли да живеят с мъже
Почти сто години по-късно се случват събитията от друг случай. Изследователят открил съобщение, че момиче на име Химена и нейната майка Дучидия са предали някои ценни предмети от църковното имущество на местния магнат Алвит Сандизи. В документа Химена разказвала от първо лице, че се обърнала към Сандизи с молба да я защити от някой си Хуан Ариас, който се опитал да „влезе в отношения с нея против волята ѝ“ и предала ценностите като възнаграждение за помощта. Освен това действията на Химена ѝ позволили ясно да покаже, че поведението на Хуан не я устройвало и тя не е давала съгласие за интимна връзка.
Авторът на статията подчертава, че е невъзможно да се определи от откритите източници колко случаи на сексуални посегателства е имало през вековете. Тези документи обаче предоставят исторически прецеденти, когато жени са съобщавали за изнасилване, за които са им вярвали, а след това са наказвали извършителите. Според изследователя откритата информация може да бъде полезна за съвременната съдебна практика.