Тайните учения: В търсене на Граала и Философския камък

Има тайни, които вълнуват човечеството в продължение на много векове. Съществувал ли е наистина Свещеният Граал? С какво са се занимавали първите алхимици? Вярно ли е, че все пак са успели да създадат Философския камък? Разказваме ви какво се знае за най-мистериозните артефакти в историята.

Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените

Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни

Свещеният Граал

Човечеството винаги е било привличано от свръхестественото, от нещо отвъд неговото познание. Тези стремежи са довели до създаването на тайни общества и търсенето на мистични артефакти. Всеки е чувал за ордените на илюминатите, масоните, розенкройцерите, тамплиерите и тяхното желание да владеят тайни знания и предмети. Тези търсения са показвани неведнъж в киното и литературата.

Свещеният Граал от Данте Габриел Росети / Public Domain

Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта

Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята

Един от ключовите артефакти е Свещеният Граал. Все още не се знае със сигурност какво представлява той, къде и кога е създаден и как е изгубен. Основната версия за появата на Граала е смарагд от короната на падналия ангел Луцифер и че той е запечатан във формата на чаша или чиния (споровете за външния му вид не са стихнали досега). В произведенията на изкуството обикновено се изобразява под формата на купа.

В християнството Свещеният Граал е чаша или купа, от която Христос е пил за пръв и последен път в живота си на Тайната вечеря. По-късно Граалът е използван от Йосиф Ариматейски за събиране на кръвта на Спасителя. Йосиф – един от тайните последователи на Христос – получава разрешението на Пилат да свали Исус от кръста, увива тялото му в плащаница и го погребва в пещера.

Различни части от тази история са разказани в романа Joseph d’Arimathie (ок. 1215 г.) от френския поет Робер дьо Борон. Според легендата Йосиф дал Копието на Лонгин на определена легендарна фигура, останала в историята като „Краля рибар“. Той станал и пазител на Свещения Граал. Притежаването на копието обаче изиграло жестока шега на "Краля рибар" – той станал евнух.

Според друга легенда Йосиф изпратил Свещения Граал и Копието на Лонгин в Англия, в Гластънбъри. Още една версия гласи, че артефактите са положени в светилище край замъка Монсалват в Испания (такова име обаче не съществува на нито една от картите). След това следите на Граала в историята се губят, обрастват с нови легенди и се преплитат.

Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)

Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души

Изглежда вероятно Йосиф да се е отправил към Гластънбъри, където е основал абатство. Трябва да се отбележи, че в това абатство през 1191 г. е открита предполагаемата гробница на крал Артур, който търсел Граала.

Сър Галахад, търсенето на Свещения Граал от Артър Хюс / Public Domain

Според друга версия митът за Граала е обобщен и преработен езически мит за голям съд, в който се съхранява животът на света, отъждествяван с великата Майка Природа. Граалът може да е шушулка със семена, символизираща в древните мистерии зараждането и възкресението.

В британския фолклор има много легенди за магически съдове и чаши. Някои описват Граала като рог на изобилието, чието съдържание е неизчерпаемо, а притежателите му никога не изпитват глад и жажда, не умират от рани и болести. Свещеният Граал се споменава като чашата, използвана в мистериите на Адонис и Атис. Бог Бакхус (Дионис) често е изобразяван с купа. Почитането на Граала – в мистериите – означава привличането на щедра реколта, на получаване на източник на неизчерпаеми природни ресурси.

Търсенето на Граала е вечно търсене на истината. Според мистерията на изкупителната кръв, даряваща свобода, това е символ на телесната природа на човека, вместилище на живата същност на висшите светове. За християните Граалът е прототип на сърцето с жива безсмъртна кръв, а неговото търсене е търсене на собственото „аз“.

Символът на Граала погрешно се смята само за християнски, а неговите магически свойства могат да бъдат обяснени с прилагането на алхимичните трансформации.

Алхимичните трансформации

Кой не би искал да има инструмент, с който да превърне всеки метал в злато или да създаде еликсир на живота? Такава цел са си поставили алхимиците, адепти на науката, предшестваща съвременната химия.

За едно от първите споменавания на алхимични трансформации може да се счита митът за цар Мидас, който можел да превърне всеки предмет в злато с докосване. Официално алхимията като наука се оформя в епохата на късната античност (II – V в. пр.н.е.), разбира се, има легенди, в които алхимици са били Питагор (VI – V в. пр.н.е.) и цар Соломон (X в. пр.н.е.), който по алхимичен път получил злато, за да украси храма си. И на двамата, между другото, се приписва голям ум, посвещение в мистериите и още дузина митологични атрибути.

Алхимици, разкриващи тайни от Книгата на седемте печата, свитъкът на Рипли (детайл), ок. 1700. Manly P. Hall Collection / GRI Library Catalog

Алхимията е наука, основана на естествения феномен на растежа. Един от нейните най-стари и важни постулати е „Нищо не възниква от нищото“. Това е процес на умножаване и подобряване на тези обекти, които вече съществуват. Растежът може да се постигне по два начина. Първо: според законите на природата (ако приемем природата за естествен алхимик). Второ: чрез изкуство (алхимия), при което резултатът може да се постигне за по-кратко време. Истинският алхимик осъзнава, че неговите методи са копирани от природата, но с помощта на някои тайни формулата значително се съкращава и процесът става интензивен.

Джеймс Браун в своята книга „История на химията от най-ранните времена“ формулира целите на алхимиците по следния начин: „Да осъществят в лаборатория, доколкото е възможно, процесите, над които Природата е работила вътре в Земята, е била главна цел на алхимиците. Седем основни въпроса са занимавали вниманието им:

• Приготвянето на сложно вещество, наречено еликсир, универсално лекарство или философски камък, което е притежавало свойството да превръща неблагородните метали в злато и сребро, и изпълнението на много други великолепни операции.
• Създаването на хомункулус, или живо същество, за което са разказани много възхитителни, но неправдоподобни истории.
• Приготвяне на универсален разтворител, който би разтворил всяка субстанция.
• Палингенеза, или възстановяване на растенията от пепелта. Ако успеят в това, ще имат надежда да възкресяват мъртвите.
• Приготвяне на Spiritus Mundi, мистична субстанция с много свойства, главното сред които е способността да разтваря злато.
• Извличане на квинтесенцията, или активния първоизточник на всички вещества.
• Приготвянето на Aurum Potabile, течното злато, най-съвършеното средство за лечение, защото златото, съвършено само по себе си, може да произведе най-съвършеното въздействие върху човешката природа.“

JJ Jordan / Pixabay

Американският писател, военен и масон Албърт Пайк признава, че златото на алхимиците е било реалност. Той пише: „Херметичната наука, както всички истински науки, беше математически доказателствена. Нейните резултати, дори в материалната сфера, бяха толкова строги, колкото и решенията на уравнения. Херметичното злато е не само истинска догма, светлина без сянка, истина без примес на лъжа, то е и материално злато, истинско, чисто, най-скъпоценно, което може да се намери само в земните рудници.“

Основната цел на алхимика – Magnum Opus (Великото дело) – е получаването на Философския камък, постигане на морално и физическо съвършенство, издигне на истинската му, духовна природа до разбиране на смисъла на битието и сливане с най-висшия духовен принцип.

Философският камък

Философският камък е древен символ на съвършенството и възраждането на човека, божествената природа чрез сиянието прониква през простата обвивка. Американският масон Албърт Маккей приравнява масонския храм и Философския камък. Той смята, че притежаването на Философския камък дарява истината, най-великото от съкровищата, и не подлежи на никаква оценка. Притежаването на камъка дарява безсмъртие, защото „умът не познава смъртта и затова той е излекуван от невежеството, най-отвратителната болест“. А такава божествена сила искат да притежават всички хора, но я намират само онези, които доброволно се отказват от земната сила.

Michael Maier / Public Domain

Мистиците смятат, че Философският камък е символ на съвършената любов, подлагаща на трансмутация всичко „по-нисше“ и оживяваща мъртвото. Философията е уподобена на магически скъпоценен камък, чието докосване превръща основните субстанции в скъпоценности. Мъдростта е „проекционният прах на алхимика, който чрез хиляди трансмутации превръща собственото си невежество в скъпоценната субстанция на просветлението“ (Менли П. Хол).

И така, как е изглеждал Философският камък? Според енигматичния ръкопис на Клаудио де Доминико Челентано Вале Нове (публикуван в Неапол през 1606 г.) „материалът на Философския камък е вискозна вода, която при топло ли, при студено ли се втвърдява. Живакът, утаен и втвърден, приготвен в неутрална земя и сярна топлина, се нарича първичен материал на металите. Ако в пещерите на мрачните планини беше намерен философският камък, подготвян от природата в продължение на хиляди години, той щеше да бъде донесен тук без проблеми“.

Италианският теолог и философ Тома Аквински, живял през XIII век, описва философския камък като напълно прозрачен и твърд.

Римският философ Мориен, живял през XI век, е бил ученик на велик арабски алхимик на име Адфар, който го научил на херметичното изкуство. По заповед на египетския султан Халид той направил философския еликсир, като написал върху съда с него: „Който го притежава, не се нуждае от нищо друго“.

Един от най-известните алхимици е Никола Фламел (XIV – XV в.), чието име е неразривно свързано с легенди. Неговият път към получаването на Философския камък бил дълъг и трънлив. Почти през целия си живот той изучавал "Книгата на юдея Авраам" и едва като старец успял да разгадае нейните тайни и да създаде камъка. Според официалната версия той е живял около 80 години, но след 200 години тялото му така и не било намерено, а след това се "появил" в Париж през XVIII и XIX век...

Алхимик в търсене на Философския камък. Joseph Wright, 1771 / Public Domain

Философският камък и Свещеният Граал са били и остават обект на безкрайни спекулации и търсения, а също така постоянно се използват в киното и литературата. А и кой не е търсил философския камък: Едуард и Алфонс Елрик, Хари Потър и Волдемор, алхимици, масони и други тайни организации. Още повече са търсили Свещения Граал: крал Артур и неговите рицари, Индиана Джоунс, Робърт Лангдън, Адолф Хитлер, Аненербе и различни тайни общества. Мистичните артефакти продължават да вълнуват умовете на хората и да вдъхновяват търсене или създаване на нови истории, които да утолят жаждата за знания за свръхестественото.

Кат цяло за алхимиците създаването на Философския камък е било не толкова научна, колкото духовна работа. И най-важното е било не да се превърне металът в злато и дори не придобиването на безсмъртие, а постигане на същината на материята, първопричината на битието.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Саркофагът на горгона Медуза се е намирал в Цистерната на базиликата