Въпреки че учените все още не могат да дадат ясен отговор на въпроса, кое най-много влияе върху характера на хората, независимо дали става въпрос за околна среда, гени или възпитание, много изследвания показват, че ние наследяваме не само външния вид, но и някои спомени от нашите предци, като фобии.
Всеки е чувал поне веднъж в живота си „Имаш очите на майка си, но характера на баща си“ или „Ти си същият като дядо си“. От друга страна, рядко ще чуете някой да каже: „Имам агорафобия като моя прадядо“. Какво определя кои (или чии) черти ще преобладават в нашата ДНК верига и дали можем да ги променим, е въпрос, който тормози генетиците дълго време.
Напоследък все по-актуални стават конспиративните теории за връзката на ваксинациите срещу коронавирус с целта за промяна на човешкото ДНК. В тази връзка „Плусинфо“ публикува любопитна информация за това, което наследяваме от предците си и което, разбира се ако няма външна намеса, не бихме могли да променим, предава БГНЕС. В допълнение към фобиите, има и други черти, които наследяваме от предците си и които е невъзможно да променим.
Фобии
Предаването на фобии чрез ДНК е доказано в проучване, при което мишки са обучени да избягват всички миризми, подобни на миризмата на черешов цвят. Това засяга ДНК на субектите, като частта от ДНК, отговорна за чувствителността към тази миризма, е по-активна в спермата на бащите мишки.
В резултат на това децата и внуците са били много чувствителни към миризмата на череши и за я избягвали, въпреки че няма реална причина за това. Учените смятат, че резултатите от това проучване са важни за изследване на фобии, тревожност и посттравматично стресово разстройство. Може би страхът ви от паяци или височини не е толкова ирационален, колкото изглежда.
Екстровертност
Някои черти на характера се придобиват с годините, а някои вече са записани в нашата ДНК. Например, гените WSCD2 и PCDH15 са свързани с екстровертността. Следователно може би причината да сте толкова социални се крие в предците ви, а не във факта, че родителите ви са ви записали във всички възможни извънкласни дейности. Освен това съществува генетична връзка между екстровертност, дефицит на внимание и хиперактивност.
Чувство за хумор
Някои хора вярват, че чувството за хумор е придобита черта, която зависи от средата, в която човек израства. Но по време на проучване е установено, че хората с къси алели на гена 5-HTTLPR показват позитивни реакции и се смеят по-често. Резултатите от проучването също потвърждават връзка с възрастта, пола, етническата принадлежност и симптомите на депресия.
Податливост към стрес
Някои хора са по-податливи на стрес и тази черта се предава от родители на деца. Експертите твърдят, че ако една майка е била изложена на стрес по време на бременност, детето й би било по-податливо на стрес в живота. Освен това, ако родителите са били стресирани много преди да имат дете, съществува риск хроничен стрес да увреди хромозомите.
Склонност към зависимости
Гените и наследствените черти са отговорни за развитието на зависимости от 40 до 60 процента. Например, връзката между зависимостта и гена D2 е проучена подробно. D2 е вид допаминов рецептор. Хората, при които тези рецептори не работят добре, са по-склонни да приемат пристрастяващи субстанции.
Възможност за наспиване с няколко часа
Някои хора могат да спят по-малко от 5 часа и да функционират добре. Има ген, наречен ген на Тачър, на името на английския премиер, която е спяла само 4 часа на нощ и се е чувствала страхотно. Хората с този ген не само спят по-малко, но и изпълняват по-добри умствени задачи, след като не са спали в продължение на 38 часа. Тачър не е единственият човек с тази свръхсила - Томас Едисон, Никола Тесла и Исак Нютон също са спели по-малко от 5 часа.
Склонност към спестяване на пари
Някои хора са генетично предразположени към спестяване на пари, независимо от доходите, пола и образованието. Тези хора са по-малко склонни към лоши навици като пушене и са по-малко склонни към диабет. Това е така, защото те са по-последователни в поведението си и имат по-добър самоконтрол, благодарение на своята ДНК.
Музикалност
Гените играят по-голяма роля от упражненията, що се отнася до музикалните таланти, особено разпознаването на тона и ритъма. Проучване на еднояйчни близнаци установява, че хората, които се упражняват по-малко, се представят по-добре от тези, които го правят повече. Един от близнаците се е упражнявал повече от брат си, но не е могъл да надмине музикалните му способности. Учените обясняват, че някои аспекти на музикалния талант се намират единствено в нашите гени и са невъзможни за придобиване.
