Съвременният свят обърква сетивата ни и ни разболява

Съвременният свят е в остро противоречие с начина, по който са еволюирали сетивата ни и това ни прави късогледи, затлъстели и депресирани, предупреждават учените.

Дългото време на закрито, под изкуствена светлина, взирайки се в монитори, е причина за "епидемията от късогледство", тъй като в някои части на света почти 90% от населението се нуждае от очила.

Индустриалното производство на храна е превърнало природния вкус за захар у приматите, които се тъпчат с узрели плодове, в една от основните причини за затлъстяването в западния свят.

Обонянието ни също е атакувано от замърсения въздух, който дишаме и това има своите странични ефекти като депресия и тревожност например.

Трима експерти по три отделни сетива се изказаха по въпроса по време на годишната среща на Американската асоциация за напредъка в науката, пише Independent.

Професор Аманда Мелин от университета в Калгари заяви, че животът на закрито и прекомерната употреба на компютрите вредят на човешкото зрение.

"Стоим вътре, вкъщи, в офиса, на изкуствено осветление. Не прекарваме на открито толкова време, за колкото е еволюирала зрителната ни система. Трябва да излизаме повече навън, за да може очната ни ябълка да се развие нормално и да виждаме правилните пропорции на нещата, така че изображенията да са ясни и фокусирани върху ретината", допълни тя.

"Аз съм с късогледство и когато сваля очилата си, всички ставате много размазани. Нужно е да се вземат мерки и може би да се изработят политики, така че децата и младежите да прекарват повече време на открито", категорична е тя.

Пол Бреслин, професор по хранене, заяви, че една от причините за кризата със затлъстяването е вкусът ни за захар, който произлиза от "маймуната в нас".

"Любовта към захарта при хората може да се свърже с това, че ние всъщност сме маймуни и имаме общи предци с приматите от преди милиони години, които са живеели в гори и са се хранели предимно с плодове, едновременно сладки и кисели", заяви той.

"В екваториалните гори няма сезони. Плодовете просто се появяват и изчезват. Животните се качват и изяждат всичко възможно, от което може малко да напълнеят. След това слизат на земята и ядат насекоми, листа и други неща, които не са сладки. В съвременния свят обаче захарта и сладките храни са достъпни целогодишно", допълни Бреслин.

"Днес ние се качваме на дървото, но неговите плодове никога не свършват. И затова никога не слизаме. Само се тъпчем и тъпчем и ставаме все по-дебели и все по-дебели. Маймуната в нас ни кара да се качваме на дървото и да ядем сладко, защото тя обича сладко. И трябва да направим съзнателното усилие от време на време да спрем и да слезем от дървото", заключи той.

Професор Кара Хувър от университета в Аляска смята, че човешкият нос е в противоречие със съвременния свят.

"Чувството ни за обоняние се е развило в много богата на миризми околна среда, където постоянно човекът си е взаимодействал с тази околна среда. Днес обаче не си взаимодействаме със средата и живеем в изключително замърсени райони", заяви тя.

"Замърсяването нарушава чувството за обоняние и така ни излага на риск от неща като психични заболявания, депресии и тревожност, а също така ни излага и на риск за физическото ни здраве със заплахи като затлъстяването и нарушената социализация.

Счита се, че нарушеното обоняние спомага за прияждането, защото хората получават по-малко удоволствие от храната. Обонянието също така може да се използва, за да се долови страх или тревога в събеседника.

Според Хувър намаляването на замърсяването от твърдите и изкопаемите горива ще помогне за подобряване на ситуацията.

"Колкото по-зелен е един град, толкова по-добра ще е средата за обонянието ни. Зеленината също така ни насърчава да излизаме навън повече, да се излагаме на естествена слънчева светлина и да се откъснем от компютрите", категорична е тя.