Австралийски учени от Университета в Сидни споделиха резултатите от обширно изследване за проблемните нива на самота, с които се сблъскват хората по цял свят. Изследването обхваща 113 държави за периода от 2000 до 2019 г.
Данните показват, че самотата не само влияе на психическото здраве и благополучието, но е свързана и с редица физически здравословни проблеми и дори ранна смърт.
Според оценка на американски изследователи една трета от населението в индустриално развитите страни редовно изпитва самота, а един от дванадесет души се чувства самотен на ниво, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Но досега не беше ясно колко широко разпространена е самотата в световен мащаб.
Затова учените решили да обобщят данните от цял свят, за да оценят мащаба и сериозността на проблема. Общо те анализирали данни за тийнейджърите (12–17 години) в 77 държави или територии, младите хора (18–29 години) в 30 държави, на средна възраст (30–59 години) в 32 държави и възрастните хора (60 и повече години) в 40 страни.
Епидемия от самота измъчва младите хора
„Прието е да се смята, че около 1 от 12 души изпитват самота на ниво, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми, но източникът на такива данни е неясен и изследователите така и не са установили колко широко разпространена е самотата в световен мащаб. Ето защо бяхме заинтересувани да направим такъв обзор“, казва Мелъди Дийн, съавтор на изследването от Университета в Сидни.
Обхватът на данните бил значително по-висок в страните с високо ниво на доходите (особено в Европа) в сравнение със страните с ниски и средни доходи. Общо 212 оценки за 106 държави от 24 проучвания били включени в метаанализа.
За подрастващите разпространението на самотата варира от 9,2% в Югоизточна Азия до 14,4% в региона на Източното Средиземноморие. За възрастните метаанализът е извършен само за европейския регион и за всички възрастови групи била открита последователна географска закономерност.
Къде хората са най-самотни?
Най-ниско разпространение на самотата се наблюдава в скандинавските страни (2,9% за младите хора, 2,7% за хората на средна възраст и 5,2% за възрастните хора) и най-високо - в Източна Европа (7,5% за младите хора, 9,6% за хората на средна възраст и 21,3% за възрастните хора).
Учените отбелязват, че никога досега изследванията, свързани с проблема със самотата, не са били толкова важни. Обзорът не включва данни след началото на пандемията COVID-19, но изследователите смятат, че мерките за социална изолация са довели до повишени нива на самота, което е довело до вълна от депресия, злоупотреба с алкохол и наркотици, а също така е насърчило хората да участват в насилствено и суицидно поведение.
Назоваха пушенето като една от причините за самотата
„Данните от преброяването на населението в САЩ показват, че днес има повече млади и самотни хора на средна възраст, отколкото в предишни години. Но в европейския обзор изглежда, че възрастните хора над 60 години най-често страдат от чувство на остра самота. Различните резултати в различните страни позволяват да се предположи, че възрастовият модел на самотата може да зависи от контекста, но имаме нужда от повече данни, за да кажем със сигурност“, пишат изследователите.
Учените отбелязват, че пандемията е разсеяла мита, че самотата е основно проблем за възрастните хора. Те са на мнение, че мерките за обществено здравеопазване сега трябва да вземат предвид това.
По-рано учените изясниха, че чувството за самота е заложено в ДНК. Психиатрите от Медицинската школа в Сан Диего са изследвали ДНК на 10 760 души на възраст над 50 години, за да определят истинската природа на самотата. Учените се заинтересували от факта, че това чувство е много субективно: от двама души с еднакъв брой роднини и близки приятели единият може да се чувства щастлив, а другият - да се чувства безкрайно самотен. А това означава, че самотата се определя от някои вътрешни фактори.
Психолози назоваха чертите, характерни за самотните хора
Изследователите внимателно проучили генетичните карти на участниците в експеримента, като взели предвид тяхната възраст, финансово и семейно положение и здравословно състояние. След това всеки бил помолен да отговори на три прости въпроса: „Колко често се чувстваш опустошен?“, „Колко често ти липсва комуникация?“, „Колко често се чувстваш сам на този свят?“.
Сравнявайки всички тези данни, изследователите стигнали до заключението, че чувството за самота в 27% е обусловено от наследствеността. За него отговарят същите гени, както и за предразположението към невротични и депресивни състояния.
