Писмо, написано преди повече от хиляда години, описва условията, при които са били държани затворниците в Абасидския халифат и какво са били готови да направят, за да излязат от затвора.
Йеле Брунинг, историк от университета в Лайден (Нидерландия), е открил послание върху папируса в колекциите на Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ на Йейлския университет. Съответният труд е публикуван в Journal of the Royal Asiatic Society.
Брюнинг датира писмото в края на IX – началото на Х век, а мястото му на написване е Египет. По това време Египет е част от Абасидския (или Багдадския) халифат. Това е теократична държава, съществувала на териториите на съвременните арабски страни в Азия, части от Централна Азия и Северна Африка, включително Египет. Тя се появява през 750 г., когато династията на Абасидите, умело използвайки междуособици, сваля халифа от династията на Омаядите.
Но това, което погубва Омаядите, нанася вреда и на новите владетели на халифата: към периода, когато е написано изследваното писмо, държавата постепенно се разпада на части поради твърде много претенденти за трона.
Учените разбраха причините за краха на династията Цин
Неизвестният автор пише от затвор в Египет, където той и девет негови другари се намирали в изключително тежки условия: „Ти знаеш какво трябваше да преживеем заради затвора и бедствията, в които се намираме. Имотът ни е отнет, всичките ни богатства са отнети. Няма кой да го е грижа за нас или да ни помни. Имахме нужда от те, за да напомниш на Абу ал-Хак – Аллах да удължи живота му – за нашето дело и да му съобщиш за нашето положение. Ние сме покорни слуги, десет на брой. Някои от нас са роби, останалите са свободни. Ние (свободните – б.р.) ще се направим на роби, за да иска той да ни притежава, а вие ще побързате да оправите нашите дела, за да се освободим от бедственото положение, в което се намираме. Нищо не остана от дадената ни милостиня. Както преди ние сме просяци и няма кой да ни храни и облича.”
Писмото, написано в средновековен египетски затвор Yale University, Beinecke Rare Book and Manuscript Library
Писмото продължава с още една молба да бъдат изпратени пари и също така с въпроса дали получателят има някакви новини за жена на име Сутайт, която авторът нарича „моята покровителка“ – може би, за да може и тя да помогне.
Авторът на изследването пояснява, че не знаем много за това писмо: нито името на човека, който го е написал, нито адресата, нито какво се е случило след това. Писмото наистина изглежда не само като молба за пари, но и като молба за съдействие. Предполага се, че получателят ще се свърже с въпросния Абу ал-Хак, който ще помогне на тези хора. Нещо повече, в името на това, тези, които все още са свободни, са готови да станат роби.
Според Брунинг това е много странно предложение, тъй като според ислямския закон свободен мюсюлманин не може доброволно да стане роб. Но ученият подчертава, че същите ислямски закони предписват добро отношение към затворниците – което всъщност не се е случило.
Ученият обяснява, че състоянието на египетските затвори е станало ужасно след падането на Римската империя. Историческите извори сочат, че общите килии се характеризирали със сериозни нехигиенични условия, голям брой паразити и силна разпуснатост.
Но проблемът бил не само в нехигиеничните условия. Затворническите власти не сметнали за необходимо да харчат ненужно за затворниците: по-специално за храненето и облеклото им. Като се има предвид, че имуществото на осъден в халифата е било конфискувано, само онези хора, които редовно са били подкрепяни от близките си, са могли да оцелеят в затвора.
Калигула обявил война на морето
Съдейки по отчаяния тон на писмото, авторът и неговите другари се страхували много, че ще умрат в този затвор и никой няма да дойде на помощ. Те виждали робството като единствен изход от тази ситуация. Авторът на изследването пише, че ако един закон (за доброто отношение към затворниците) може да бъде нарушен, тогава какво пречи да бъде нарушен и друг (за невъзможността мюсюлманин да стане роб)? Това е важен извод, тъй като досега се смяташе, че правилото за невъзможността да се превърне мюсюлманин в роб е било валидно за цялата история на Арабския халифат.
Нещо повече, Брунинг е открил други случаи в средновековната история на Египет, когато свободни хора преминавали в робство – при това без никакъв затвор. През 1200 – 1202 г. в Египет се разразяват страшен глад и чума. От този период има сведения за гладуващи жени и деца, които били готови да станат роби, защото това означавало, че поне някак ще бъдат нахранени.
