Група учени, водени от Есам Хеги от Университета на Южна Калифорния, търсели подземни водни източници на Арабския полуостров. Работата била проведена в рамките на проект на Американската агенция за международно развитие. Въз основа на данните от японските спътници ALSO и ALSO-2 изследователите планирали да картографират предполагаемите подземни източници, за да могат след това да извършват проучвания на местността. Но неочаквано открили не по-малко интересен обект.
Селище поне на 3600 години откриха случайно учени на територията на Катар. Сателитните данни (основно радиолокационни) показали симетрична площ с размери два на три километра, върху която при по-внимателно разглеждане били открити и следи от селище. Резултатите от изследването са представени в статия в ISPRS Journal of Photogrammetry and Remote Sensing.
Въпреки че селището не се виждало от Космоса във видимия диапазон на сателитни изображения, радиолокационната апаратура на японските спътници установила голям подземен правоъгълен участък. Той бил определен като изкуствен поради формата и състава на почвата, които рязко контрастирали с околните геоложки характеристики. Започнало изследване на участъка на място и радиовъглеродното датиране на извлечени проби от въглен дало възраст не по-малко от 3650 години.
Оптични (a, c) и радиолокационни (b, d) изображения на обекта. На оптичните теренът с нищо не се различава от околния. Снимка: Heggy E. et al.
Необходимо е да се отбележи, че според съвременните представи през бронзовата епоха на Арабския полуостров (с изключение на крайбрежието) са живели само номади. Има някои доказателства за уседнали цивилизации от по-ранен период, но те са много фрагментарни и освен това не са просъществували до времето на бронзовата епоха.
Номадството като цяло е характерен начин на живот за жителите на изключително сухите места, в които се е превърнал Арабският полуостров с края на топлия климатичен оптимум на холоцена. Има много малко находки на дълготрайни стоянки от бронзовата епоха и всички те са били временни: възможно е в даден момент изменението на климата да им е позволило да останат на едно място малко по-дълго от обикновено.
Но новооткритото селище не е временна стоянка. Хората са живели там дълго време и са приспособили околността за себе си. Авторите на творбата описват това място като „естествена крепост, заобиколена от много пресечен терен”, което прави района практически недостъпен недостъпен.
На снимки, направени директно на място, се откроява равен правоъгълник. Снимка: Heggy E. et al.
Учените предполагат още, че жителите на селището са успели да открият и използват подземни водни източници. Без тях не би било лесно да се съществува в този район: средната температура на въздуха през летните месеци сега достига 43 градуса.
Тепърва предстои да бъдат извършени пълноценни археологически разкопки (засега, както бе споменато, са взети само образци за датиране), но с помощта на радиолокационните средства вече е установено, че почвата в района има различни характеристики в сравнение с околния пейзаж. Това се случва, когато останките от растения попаднат в една част на почвата, но не и в друга. Очевидно хората са използвали вода за напояване: тоест не са се заселили на мястото на съществуващ оазис, а са го създали сами.
Възможно е да става дума за първото свидетелство за съществуването на уседнала общност в района. Освен това тази находка е демонстрация на напреднала инженерна мисъл за онова време. Изследователите смятат, че хората, които са имали достатъчно познания да използват подземните водни ресурси (в края на краищата е било трудно да се копае в твърд варовик и доломит), несъмнено са изпреварили времето си в борбата със сушата.
Местоположението на откритото древно селище. Снимка: Heggy E. et al.
Изследването предоставя доказателства, че жителите на това селище са разчитали на дълбоко проникване в подземните води - метод, при който човек получава достъп до вода от по-дълбоки водоносни хоризонти през пукнатини в земята, за да я използва за напояване на култури и поддържане на ежедневния живот.
Да добавим, че селището се е намирало доста далече от брега, където основно са възниквали цивилизациите от този период. Все още е трудно да се каже кои са били хората, живели там, откъде са дошли и къде са изчезнали. Отговори на тези въпроси тепърва ще бъдат търсени от археолозите. Но методът, използван от Хеги и колегите му, може да е полезен при търсене на селища и в други места със сух климат.
