Учени от Университета в Тел Авив са проследили еволюцията на ловните навици при хората през последните 1,5 милиона години. Изследователите твърдят, че древните хора са ловували най-големите животни, които са живели на техните територии, за да получат повече храна с по-малко усилия, съобщава ScienceDaily.
По такъв начин древните хора са участвали пряко в изчезването на някои видове мегафауна, смятат учените. Според тях преди 10 хилядолетия, когато всички животни, по-големи от елени, са изчезнали, хората са преминали към отглеждане на растения и опитомяване на животни за храна. Изследването ще бъде публикувано в списание Quaternary Science Reviews следващия месец.
Тази уникална научна работа представлява изчерпателен анализ на данни за животински останки, открити в много праисторически паметници в Израел и околните райони. Получената информация показва постоянен спад в популацията на животните, които хората са ловували за храна. Според учените тези резултати създават ясна картина на съвместното съществуване на хора и животни през последните 1,5 милиона години.
Проф. Ран Баркаи от Катедрата по археология и древни култури на Близкия изток отбелязва, че има два основни въпроса, които интересуват историците по целия свят. Какво е причинило изчезването на мегафауната през последните стотици хиляди години: лов или изменение на климата? И какви са били основните причини за качествените скокове, както физически, така и културни, в историята на човешкото развитие?
Според проф. Баркаи неговият екип е разработил оригинална хипотеза, която съчетава и двата въпроса. „Смятаме, че представителите на мегафауната са изчезнали поради твърде активен лов от страна на хората, а изчезването на ловни обекти е довело до промени в човешкото общество", казва професорът.
Изследователите са анализирали всички налични данни за животински останки, открити в Южен Левант. Разкопки, провеждани от 1932 г., показват оригиналната последователност от находки на над 1,5 милиона години. Изследването обхваща общо 133 слоя в 58 праисторически обекта, в които са идентифицирани хиляди кости от 83 животински вида. Въз основа на тези останки изследователите изчислили средния размер на животните във всеки слой на всеки участък.
Популярната теория приписва изчезването на големи видове на измененията на климата през вековете. За да проверят това, учените събрали данни за климата и околната среда за период, обхващащ повече от десет ледникови и междуледникови цикли. Тези данни включват температури, базирани на нивата на кислород-18, както и валежи и растителност, потвърдени от стойностите на въглерод-13 от местната пещера Сорек. Редица статистически анализи на връзката между размера на животните и климата, валежите и околната среда показват, че измененията на климата практически не са повлияли на измирането на животните.
Според д-р Мики Бен-Дор, друг автор на изследването, тези открития позволяват да се изгради хипотеза за развитието на човечеството: хората винаги са предпочитали да ловуват най-големите животни, налични в тяхното местообитание, докато те не са измрели, което е принудило праисторическите ловци да търсят следващия по големина дивеч.
В резултат, за да получат същото количество храна, човешкият вид, живеещ в Южен Левант, е бил принуден да ловува по-малки животни в сравнение със своите предшественици и следователно е трябвало да разработи по-добри и по-ефективни методи. Например, ако Homo erectus е имал достатъчно копия, за да убие слонове от близко разстояние, съвременните хора са разработили лък и стрели, за да убиват бягащи газели бързо и от разстояние.
Професор Баркаи заключава, че този модел е от значение за човешките култури навсякъде. Освен това той твърди, че движещата сила зад непрекъснатото усъвършенстване на човешките технологии е постоянното намаляване на размера на плячката. В крайна сметка е възможно преди 10 000 години в Южния Левант животните да са станали твърде малки или твърде редки, за да осигурят достатъчно храна за хората, и това да е довело до появата на селското стопанство.
Освен това експертите са потвърдили хипотезата, че изчезването на големите животни е било причинено от хората. Ето защо учените стигат до заключението, че хората винаги са опустошавали своята среда на местообитание, но обикновено са били достатъчно умни, за да намерят решения на проблемите, които създават: от лъка и стрелите до аграрната революция. Околната среда обаче винаги е плащала опустошителна цена.
