Ренин-ангиотензин системата има ефект върху развитието и на рак на гърдата. Това показва нова специализирана статия, този път на италиански експерт.
Статията всъщност потвърждава клиничните наблюдения на дерматолога проф. Георги Чернев, който само допреди по-малко от два месеца беше ръководител на кожната клиника на МВР болница в София. Защо той вече не е на поста – НАУЧЕТЕ ТУК! Наблюденията на проф. Чернев обаче са за меланоми – т.е. рак на кожата. Те бяха подкрепени и от проучване на чуждестранен независим колектив, публикувал специална статия в списание Oncogene.
Какво представлява ренин-ангиотензин системата? Това е хормонална система в човешкото тяло, която регулира кръвното налягане и електроцитния баланс в организма ни. Нейните два основни стълба са хормоните ангиотензин I (ACE) и ангиотензин II (ACE2). Първият де факто е родителят на втория (ангиотензин I се получава чрез действието на ензима ренин, от протеин (алфа-глобулин, α-глобулин), секретиран от черния дроб в кръвния поток. Когато кръвта преминава през белите дробове, друг ензим - ангиотензин-преработващ (конвертиращ) ензим, ACE, разделя ангиотензин I като образува ангиотензин II), но вторият е хормонът, който стимулира производството на други важни хормони – например алдостерон, който усилва усвояването на натрий и отделянето на калций, за да има организмът ни по-добро усвояване на вода. Балансът на ангиотензин I и ангиотензин II осигурява правилното функциониране на ренин-ангиотензин системата.
В своята специализирана статия италианецът Филипо Аконичия признава ролята на ренин-ангиотензин системата за лечението на рака на гърдата. Той посочва, че приемът на лекарства от класа на сартаните (лекарства от ново поколение за хипертония) – с активни вещества лосартан и кандесартан, може да помогне за лечението на този вид рак. Италианецът не разглежда обаче възможността да има двойнствен ефект – т.е. тези лекарства да навредят, като предизвикат растеж на раков тумор. Такова заключение има за меланомите в цитираната по-горе статия на Oncogene, докато италианският учен набляга на това, че при разбалансиране на ренин-ангиотензин системата може да последват тежки здравословни проблеми – например тежък респираторен синдром, който COVID-19 предизвиква или сърдечно-съдови усложнения.
Сартаните имат двойнствена природа, настоя пред Actualno.com проф. Георги Чернев, след като го потърсихме за коментар по темата. Той е категоричен – дали сартаните ще помогнат или ще навредят при лечение на меланома зависи от това какви рецептори има в даден организъм – ангиотензин I или II рецептори, както и къде са разположени в човешкото тяло – в кои клетки и тъкани. След като има такова заключение на база лабораторни наблюдения за рак на кожата т.е. меланома – т.е. сартаните могат да помогнат, но могат и да имат канцерогенен ефект, защо логиката при рака на гърдата в статията на италианския колега е само в полза на тези лекарства, попита риторично проф. Чернев, който добавя - определянето на мястото на рецепторите става с изследване, което струва 200-300 долара и ако се прави при всеки прием на някакъв вид сартан, това ще оскъпи неимоверно едно иначе просто изглеждащо лечение на хипертония. Професорът заяви и, че по въпроса с ролята на ангиотензин ензимите и рецепторите има научни статии още от първото десетилетие на този век – ТУК!