Преди изобретяването на сапуна: Как са се "хигиенизирали" хората?

Няма нищо по-добро от удоволствието да изтъркаш мръсотията и потта от дългия ден. Малко сапун и пяна допринасят много за поддържането ни чисти, но как са се миели хората преди изобретяването на съвременния сапун?

Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта

Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята

Сапунът има доста проста формула и дълга история. Но в продължение на векове водата е била основното средство за къпане. Например в Индската цивилизация – култура, която процъфтява в части от сегашния Пакистан, Индия и Афганистан от 2600 до 1900 г. пр.н.е. – Голямата баня в Мохенджо Даро се счита за една от най-ранните обществени парни бани. Но парата стига само дотук.

Защо древни гърци и римляни са яли легнали на лявата си страна?

Преди сапунът да стане необходимост в личната хигиена, „е имало много хора, които са миришели наистина лошо“, казва пред Live Science Джудит Риднър, историк от Държавния университет на Мисисипи.

Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси

Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят

Въпреки че съвременните формули на сапуна съдържат много допълнителни съставки, основният сапун е доста проста смес. Това е сол на мастна киселина, което означава комбинация от алкално вещество – водоразтворимо съединение – и мазнина, казва Кристин Конкол, химик от държавния университет в Олбани. Като химическо съединение молекулата на сапуна има водолюбива глава и въглеродна верижна опашка, обичаща мазнините и маслата, която обгражда и повдига молекулите на мръсотията, обяснява Конкол.

Тази основна формула е била ключова за предмодерните сапуни в древните цивилизации. Растения, животински мазнини, масла и ексфолианти като пясък и дървесна пепел – всичко това са били основни съставки на тези ранни почистващи препарати.

Древните форми на сапун са трудни за проследяване от историците поради една основна бариера: „Сапунът се разгражда“, казва Сет Расмусен, историк химик в Държавния университет на Северна Дакота. „Можем да използваме химическо датиране и археология, но това изисква пробите да са оцелели от времето, когато са били произведени за първи път.“

Най-ранните писмени сведения за вещества, подобни на сапун, датират от около 2500 г. пр.н.е. в Месопотамия. Глинени таблички показват, че шумерите са използвали вода и натриев карбонат – прахообразна сол като от растителна пепел – за почистване и бира и гореща вода за почистване на рани.

Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети

Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия

Няколкостотин години по-късно Акадската империя в района на Месопотамия използва смес от растения като финикова палма, борова шишарка и храстовидно растение, наречено тамарикс. Такава смес е в съответствие с основните съставки на съвременния сапун: основа, като тамарикс; масло, като финикова палма; и абразив, като борова шишарка, обясняват Конкол и Расмусен в своята статия за сапуна в древността.

Наистина, „всъщност няма толкова голяма разлика между съвременния и древния сапун“, казва Риднър.

Аварите са практикували многоженство, установиха генетици

Как е възможно това, когато съвременната наука не е съществувала в древни времена? Хората вероятно са създали сапун неволно, смята Конкол. Почистването на мазен тиган с растителна пепел при висока температура ще произведе сапун например, както и варенето на животински мазнини с дървесна пепел. Историците са проследили тези методи до Вавилон и Древен Египет.

Натрон (вид сол), глина и сапунен камък на основата на талк са други съставки, които са документирани в египетски останки, вероятно като част от рутинните им процедури за къпане – или, по-мрачно, като химически резултат от разлагане на тела, казва Расмусен.

Различен подход

Charles-Louis Clérisseau / Public Domain

Древните гърци и римляни имали малко по-различен подход към къпането. След като се изплакнели с вода, те се мажели с ароматни масла. След това използвали извит инструмент, наречен стригил, за да изстържат останалата мръсотия. Но това може да не е била толкова почистваща техника, колкото маскиране, казва Расмусен.

„Често маслата съдържат растителни екстракти, които са ароматни“, обяснява той. „Така че в тези периоди от време маслата са били използвани като парфюми.“

Повечето от тези сапунени смеси са били използвани за почистване на текстил, а не на човешки тела. „Това наистина е било по-скоро промишлен процес, отколкото проблем с чистотата“, казва Расмусен.

Историците не са съвсем сигурни кога къпането със сапун е станало по-рутинно, но в западния свят това е станало много по-късно – вероятно от началото до средата на 1800 г., изчислява Риднър.

Как са лекували рак в Древна Гърция?

„Това е цяла конвергенция от фактори, които го причиняват“, каза тя. От една страна, евтините мазнини са станали по-широко достъпни, казва Риднър. След това индустриалната революция премества производството на сапун от домакинствата във фабриките. Градските инженери и реформаторите също се обръщат към „прочистване“ на имигрантските общности, което също улеснява промяната. Плюс това Гражданската и Кримската война поставят по-голям акцент върху стерилизацията в болниците и здравеопазването.

„Всички тези фактори се обединяват, за да създадат масов пазар за сапун, от който компании като Procter & Gamble в САЩ започват да се възползват“, казва Риднър.